Изложбата „Кодове на идентичност“ може да бъде разгледана в Националния антропологичен музей в София до 31 януари 2025 година.
Акцентът в изложбата „Кодове на идентичност“, е 130-годишният човек, който е живял по нашите земи. Това заяви в интервю за БГНЕС Росен Гацин, главен асистент в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към Българската академия на науките (БАН).
С гл. ас. д-р Гацин разговаряме за авторската изложба „Кодове на идентичност“, която представя стари български родове, които са оставили трайна следа след себе си.
Идеята за изложбата и мотивите за нейното реализиране са лични, подчерта авторът. „Но когато предложих на ръководството на института и на музея, те веднага приеха моята идея и успяхме да реализираме изложбата „Кодове на идентичност“, каза той.
Гацин определи като акцент в изложбата 130-годишния човек, който е живял по нашите земи – Йончо Цолов, от врачанското село Лик. „Виждате паметника, който е изложен в експозиционните зали и акта за смърт също така. Ако приемем, че столетникът, който ние представяме, е роден в XVIII век, може да кажем, че изследването, което представя изложбата, започва още по-рано, защото ние сме хванали и сме проследили неговия род, проследили сме неговото родословие“, добави той.
Авторът представя и родословно дърво, като по този начин стига много назад във времето. „Почти до ден-днешен, до XXI век, има родословни дървета, които описват и най-малките деца, най-малките клонки във фамилиите“, добави Гацин.
Столетникът, по думите му, е живял 130 години и е починал в началото на XX век. „Роден е през XVIII век. Имал е трима синове, които ги надживява, които също са били столетници. Това е една много интересна история“, разказа Гацин. От документите, с които се е снабдил, става ясно, че Йончо Цолов е бил земеделец.
„Няма нищо особено в живота на дядо Йончо, за да кажем, че е живял по особен начин, за да доживее до 130 години и все още няма доказателства дали храната, или водата, или въздухът са спомогнали за достигането на тази преклонна възраст“, каза Гацин, но обърна внимание, че в селото, в което е живял столетникът има лековити извори и това се потвърждава от местното население, които ги използват.
На въпроса това може ли да е предпоставка за неговия дълъг живот, Гацин отговори: „Според мен, може. Все пак трябва да има нещо, което да го е подкрепило да доживее до 130 години и, според мен, една от причините е живата вода в село Лик.“
Наследниците на 130-годишния човек също могат да бъдат проследени в родословните дървета. Авторът на изложбата достига до историята на Йончо Цолов, след като негови наследници се свързват с него. „Те са си хора като мен и вас, дано да доживеят до 130 години, но са съвсем нормални хора като нас“, заяви той.
С гл. ас. д-р Гацин разговаряме и за артиста Сава Огнянов. В изложбата „Кодове на идентичност“ е изложена негова фотография, както и снимка на съпругата му. Майката на Сава Огнянов пък е първото либе на Христо Ботев, както и негова втора братовчедка.
„Сава Огнянов се сродява с един от основателите на българския народен театър – чешкият режисьор Йозеф Шмаха. А, от друга страна, в по-късен период, дъщерята на Сава Огнянов пък се сродява с един много известен род – Мартинови, от Велико Търново“, разказа Гацин и посочи, че в изложбата е поместена снимка и на Евстати Мартинов, който е бил кмет на Велико Търново.
Гацин отбеляза също, че Сава Огнянов е бил личен приятел на Алеко Константинов и на Стефан Стамболов.
Попитан кое го провокира да изследва живота на всички тези значими фамилии от различни райони на България, той обясни, че може би това е някакво лично търсене или личен мотив, който все още не може да открие. „Но винаги трябва да има някакъв порив, който е първо личен, за да стане, да го облечем в наука или в култура, или в някаква изява“, подчерта Гацин, който още в студентските си години започва да се занимава с генеалогия.
Това е дълго изследване, сподели той, но работата по изложбата продължи около една година. „Аз имах вече подготовка, имах материали, имах снимки, родословни дървета“, каза още авторът на изложбата и благодари на всички, които са участвали и са му помогнали да тя да се реализира.
Изложбата „Кодове на идентичност“ може да бъде разгледана в Националния антропологичен музей в София до 31 януари 2025 година. | БГНЕС
