Малко след полунощ на 2 ноември 1950 г., когато Студената война е в разгара си, всички светещи панели на Бродуей и Таймс Скуеър са приглушени в знак на почит към най-изтъкнатия западен почитател на Сталин. Ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу току-що е починал и почитта към него отразява славата на пиеси като „Пигмалион“, „Човек и свръхчовек“ и „Света Йоана“.
Но пиесите на Шоу имат силна политическа насоченост и малцина от американските му почитатели се съмняват, че неговото политическо разбиране включва подкрепа за комунизма като цяло и за Сталин в частност. Фактът, че въпреки това той е почитан в Съединените щати, напомня, че голямото разделение по време на Студената война никога не е било толкова просто, колкото изглежда. Освен това зад увлечението на Шоу по Сталин се крие сила, която все още е в нас: желанието да видим в Русия някакви качества, които липсват на западните демокрации.
На пръв поглед идолизирането на Сталин от Шоу е голяма загадка. Човекът, известен по света с инициалите си G.B.S., е не само велик драматург; той е може би най-влиятелният обществен интелектуалец от първата половина на XX век. При смъртта на Шоу Джавахарлал Неру, първият министър-председател на независима Индия, казва: „Той беше не само една от най-великите фигури на своята епоха, но и човек, който повлия на мисълта на огромен брой човешки същества в продължение на две поколения.“
Противно на твърденията на историка Робърт Сондърс, подкрепата на Джордж Бърнард Шоу за съюз на Великобритания със СССР през Втората световна война не е била прагматичен отговор на обстоятелствата, колкото неразделна част от възхищението му от този убийствен режим, продължило до смъртта му. След посещението си през 1931 г. в СССР той се превръща в безсрамен апологет, като смята сведенията за глада в Украйна през 1933 г. за „клевети“. Шоу подкрепя терора и казва, че старите болшевики, осъдени на смърт след показни процеси, „често трябва да бъдат сваляни от стълбовете с въжета около врата“.
Хора като военновременния министър на информацията Дъф Купър се оказват прави за истинската същност на сталинизма, колкото и критично важни да са усилията на СССР за разгрома на Хитлер.
„Съгласен съм с тезата на Робърт Сондърс, че трябва да се отнасяме към Путинова Русия, без да позволяваме на предразсъдъците да замъгляват преценката ни. Но ако той иска да убеди другите и да покаже, че самият той не е предубеден, бих го посъветвал да не цитира готовността на Джордж Бърнард Шоу да се подчини на Сталинова Русия по времето, когато Великобритания се бори срещу Хитлер, а Сталин току-що е сключил съюз с него. Путин не заслужава да бъде сравняван с това!, казва британският дипломат Оливър Майлс пред вестник „Гардиън“. I БГНЕС
–-
Анализ на вестник „Ню Йорк Таймс“
