Хората живеят в постоянно колебание. Да не знаем нищо със сигурност е нашият свят.
Човешкият живот безкрайно варира от вътрешното към външното. Но това състояние винаги е на границата. Той никога няма да може да разбере напълно кой е той. В крайна сметка дори най-съкровеното в нас идва отвън. Човек винаги е не само индивид, но и среда за другите.
Тази картина е вдъхновена от брезовата кора. Тя много ми напомня за човешкия живот. Тяхната безкрайна верига, един след друг, някой наблизо, някой отгоре, някой отдолу. Но където и да си, винаги си някъде по средата, защото никой не знае точно къде започва и къде свършва тази верига.
Живеем в свят, в който може да не знаем нищо за даден човек. Дори пейзажът на брезата е условен, може би дори не е реален. А неговата виртуалност го прави достъпен за всеки. За всеки и винаги. Ние сме в безкрайни системи.
Живеем в свят на филтър. Предавайки себе си в света, ние използваме несъществуващи, конвенционални места. Тези конвенционални пейзажи са достъпни за всеки, но те не са реални, но може би реални. Моята брезова гора е конвенция и човек, който върви през нея, се слива с нея, превръщайки се в среда.
автор и художнник – Маргарита Иванова
artfinder
