Живописта е неразделна част от живота ми. За мен да не рисувам е като да мълча. Още от ранно детство реших да живея в творчество, рисувах много, получих художествено образование, а след това и архитектурно образование. Но в крайна сметка живописта надделя и стана моята основна професия. Живея чрез творчеството и искам моите произведения да бъдат достъпни за широк кръг хора по целия свят.
Обект на моето творчество е човекът. Човекът, като личност, от една страна, и едновременно като среда за другите. Използвам аналогията на брезова гора. Смятам, че това е много близко до нашето общество и нашия живот. Безкрайна верига, един след друг, някой близо, някой горе, някой долу. Но където и да се намираш, винаги си някъде по средата, защото никой не знае точно къде започва тази верига и къде свършва.
В моите произведения съчетавам реалистично изобразяване на човека с идеята и теорията на метамодернизма. Рисувам човек, който постоянно балансира. Между вътрешното и външното, личното и колективното, реалното и виртуалното, очевидното и скритото. Дори брезите в моите произведения се колебаят, ставайки ту реалистични, ту виртуални, векторни. Границата между всички тези светове, ми се струва, е линията на нашия живот. Не знаейки нищо със сигурност, това е нашият свят.
Автор на текста и картините – Моргорита Иванова
artfinder
