През последните години Джесика Частейн се доказа като една от най-уважаваните, талантливи и търсени актриси в света. Тя съчетава широк диапазон за драматични изпълнения с неподправена сексуална енергия, извираща от екрана. А сега ще участва в нова екранизация по шекспировия шедьовър “Крал Лир” заедно с великия Ал Пачино. Джесика влиза в ролята на най-голямата дъщеря на Крал Лир – Гонерила. Джесика се наложи като огнена тигрица и превъзходна филмова орхидея с излъчване една от по-елегантните и талантливи американски звезди. След успеха на философската и импресионистична драма “Дървото на живота” на Терънс Малик, където Частейн създаде страхотен образ, тя продължи пътя си към върха и днес е една от най-търсените и високоплатени изпълнителки. Тя показа топ игра и “Принцесата на покера”, който е вдъхновен от реални събития и разказва за ски шампионка, която нагазва в подземния свят и започва да организира ъндърграунд покер игри с огромни залози и световноизвестни имена, пристигащи при нея, за да усетят хазартната тръпка.
– Джесика, в последните години тече голям разговор в културните среди за видовете роли, които се дават на актрисите спрямо техни характеристики като външен вид и възраст. Вие сте била критична към стереотипите и вкарването в кутийки. Но все пак – има ли тип филмови персонажи, които ви привличат и ако има – какъв е този тип?
– Мисля, че има и веднага ще го илюстрирам с един конкретен пример – Моли от трилъра по истински събития “Принцесата на покера”. Признавам си, че в началото бях от хората, които първосигнално осъждат Моли и раздават морални присъди за нейните действия още преди да я опознаят и да научат в дълбочина и детайли целия контекст на нейната ситуация.
Когато прочетох сценария на Арън Соркин се свързах с него и проведохме няколко разговори и в тези комуникации открих, че в образа на Моли има много нюанси и измерения, които не съм и подозирала, че съществуват. После се срещнах със самата Моли Блуум и колкото повече време прекарвах с нея, толкова повече започвах да разбирам нейната позиция, да и влизам в положението, така да се каже. В един момент от нейната история става ясно, че тя е била поставен в ъгъла, натикана в ситуация, в която е нямала много полезни ходове.
Тя преминава от света на професионалния спорт, където има ясни правила, в една индустрия, които е доминирана от мъже и те са хората, създаващи правилата. Те са казвали на Моли как да се облича. Още в началото виждаме нейният шеф да коментира обувките и роклите на Моли, да казва, че са грозни. В тази среда нейното благосъстояние е било поставено в зависимост от моментните настроения и егото на мъжете, които са били над нея в йерархията.
Заради тази ситуация аз успях да се идентифицирам емоционално с нея и да изпитам емпатия към образа. После започнах да чета за света на покера. Отидох да гледам състезания в Ню Йорк и се запознах с хора, които са участвали и в игрите на Моли.
– Какво превръща Моли от “Принцесата на покера” в толкова вълнуващ екранен образ. Има ли тайна рецепта за изграждането на героиня, която да остане с публиката и след изтичането на финалните надписи?
– Кодовата думичка тук вероятно е тази – подтекст. Много обичам образи, в които се преплитат няколко линии и теми. В началото на “Принцесата на покера” например, Моли казва на хората коя е тя и обяснява своята трансформация. Самата тя влиза в роля, за да може да бъде приета в определена среда и да функционира адекватно сред избраната група хора.
В края на филма, тя вече е извървяла дълъг път, преминала е през голямо приключение и решава, че ще направи това, което смята за най-важно и правилно. Всеки може да е против нея, да казва, че прави грешка, но тя знае коя и тя има автономията да вземе това решение.
Харесва ми и усещането за напрежение, което прорязва персонажа и цялото приключение на Моли. Харесва ми как тя изплува от цялата ситуация и в известен смисъл се връща там, откъдето е тръгнала, но по-мъдра. Тя е чиста и наивна, когато я виждаме за пръв път във филма. Моли е от хората, които ще станат на краката си независимо от това колко пъти са били събаряни на земята. Поради тези причини аз изпитвам уважение към нея, към нейния характер. В крайна сметка това е историята на един човек извън системата, който се изправя срещу по-силните и печели битката.
– Тази роля действително беше успешна за вас. Колко важно е да има публично признание за това, което правите. Ето например – как се почувствахте, когато спечелихте награда “Оскар”?
– Беше сюрреалистично, истината е, че даже още не мога да го проумея. Тогава за пръв път в живота си държах статуетката “Оскар”. Помня, че преди време бях на гости на Еди Редмейн в къщата му в Лондон. Всички останали постоянно гледаха към неговия “Оскар”, взимаха го, държаха го… А аз казах, че дори не искам да го докосвам. Бях суеверна.
– Изглежда имате предпочитания за филми с биографичен елемент. Може би понякога истинския живот е по-интересен от това, което може да изплува във въображението на сценариста?
– Донякъде съм съгласна. Биографичните филми имат солидна основа от житейски опит и детайли. Ето например, силно ми допадна идеята да съм част от екранизирането на експлозивната връзка на двойката Тами Уайнет и Джордж Джоунс – популярни кънтри музиканти, които са известни с бурния си брак. Също така ще си партнирам със страхотния Майкъл Шанън, с който вече игра в “Take Shelter” и нямам търпение отново да сме творчески тандем.
Историята на Джордж и Тами е много интересна – те са се запознали през 1969 и до развода им през 1975 са записали страшно много интересни и успешни песни и албуми заедно. Техните креативни теми са самотата, трудните връзки и развода. Дъщеря им е имала тежко детство, Джордж е алкохолик и постоянно се кара с Тами, разделят се, когато детето е на 4-годишна възраст, но в крайна сметка и тя създава успешна музикална кариера.
– Вие основахте и собствена филмова компания. Какви са целите ви?
– Исках да създам още една платформа за независими гласове и идеи. Не трпбва да игнорираме никой, който е бил тормозен, пренебрегван и е останал нечут. Не искам да живея в свят, в който това е ОК.
Компанията ми Freckle Films ще представят и разказват истории за женствената сила – пред и зад камерата. Това е нашата мисия. Искам да предизвикам стереотипа за това какво е една жена. Мъжете и момчетата трябва да се чувстват удобно, гледайки по-различни женски роли. Иначе ги лишаваме от възможността да осъзнаят колко силна може да е женствеността.
– Ставате ли по-взискателна към филмите, в които участвате с натрупването на опит?
– Имам си процес на селекция на сценарии, който се променя през годините и отразява моята артистична еволюция. Наистина внимавам в какво участвам. Аз съм част от обществото и от филмовата индустрия. Също така съм част от проблема. И си мисля с какво мога да допринеса, за да изместим всичко в положителна посока.
За мен това се състои в избирането на роли на сложни жени. Жени, които не са перфектни ангелчета или секси обекти на мъжко желание. Искам да играя автентични жени и се старая да го правя. На мен нищо не ми е било дадено наготово. Идвам от бедно семейство и съм се борила, за да постигна това, което съм постигнала. Изобщо не е лесно, когато нямаш привилегията на богат род и силни, стабилни връзки в индустрията.
