Есенният танц определено е стриптийз. Есента е падащи листа. Голи клони на дървета. Време е да се отървете от всичко старо и остаряло. И от стари, ненужни дрехи, и от стари, ненужни мисли.
Като дете знаех, че през нощта всичките ми кукли и играчки оживяват. Веднага щом заспя, те определено се събуждат. И не мога да уловя този момент само защото те могат да се събудят само когато аз заспя. Да вярваш означава винаги да вярваш в нещо, за което не можеш да намериш потвърждение. Не хуманизирах играчките си, просто исках да знам, че те си играят с мен по същия начин, по който аз си играех с тях. Че ме чуват и разбират.
Момичетата гледат шоуто. Но това е само на пръв поглед. Тази картина е за човека. За колебанията между вътрешното и външното, за неговия живот, където той е едновременно наблюдател и главен герой. За наивното и простодушното, и за осъзнатото и благодарното. Човек, който иска да знае истината, но е щастлив да бъде измамен. Ритмите и шарките на тапетите по стените накрая стават ритмите на тези момичета, средата и човекът се сливат и стават едно цяло.
Автор на текста и картините – Маргарита Иванова
artfinder
