Картината на художника Антон Митов (1862-1930) „Цигани продават сита на софийския пазар“ от 1904 г. е била закупена снощи на търг в Париж за 160 000 евро, превръщайки се по този начин в най-скъпо продадената българска картина в историята. Това съобщи в своя профил във Фейсбук Игор Марковски – актьор, дилър на изкуство и създател на аукционна къща „Аполон и Меркурий.
Картината е с размери 81 на 121 см, маслени бои върху платно, подписано долу вдясно и датирано. Тя е реставрирана, на нея се забелязват малки пукнатини и липсват две части от рамката, уточнява Марковски.
Естимацията на картината (предварителната оценка) е била € 30 000 – € 50 000. Времето, определено за наддаване за тази творба е било 3 минути и 16 секунди. На финала на наддаването са останали двама кандидати: един по телефона и един в залата. Този по телефона е предложил € 158 000, а другият в залата – € 160 000. Това е и окончателната цена, за която платното на Антон Митов е било продадено.
Антон Стефанов Митов е български живописец, педагог, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).
Уикипедия:
Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора), в семейството на търговеца Стефан Хаджимитов. [1][2] Брат му Георги също става художник, но умира много млад. Третият брат Борис е популяризатор на идеите на дарвинизма в България, автор на учебници и директор на прогимназия.[3]
В края на 1880 г. Антон заминава за Италия. Завършва Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи (1885). Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София.
Антон Митов създава и редактира заедно с Иван Мърквичка списание „Изкуство“ (1895 – 1899).[4] През 1896 г. с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище, което през 1921 г. се преименува в Държавна художествена академия. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896 – 1927) и директор на Художествената академия (1912 – 1918 и 1924 – 1927).
Творчеството на Антон Митов обхваща почти всички жанрове и техники на живописта.[4] Най-значим е приносът му за създаване на следосвобожденската битова картина и на едни от първите морски пейзажи в българската живопис.[4] Прави реалистични портрети, а също и картини със сюжети от Първата балканска война.[4] Антон Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали „Свети Александър Невски“ (1911 – 1912). Антон Митов е автор и на мозайката под камбанарията с образа на светеца. Рисува стенописи и икони в Шипченския манастир (1902) и в Мавзолей-параклиса „Св. Георги Победоносец“ в Плевен (1905).[4] Илюстрира (с колектив) „Под игото“ (1894, 1896) и „Нова земя“ (1896) от Иван Вазов, прави проекти за театрални костюми.[4]
Автор е на първия български труд по история на изкуството – „Ръководство по всеобща история на изкуствата“, в осем части (1925 – 1927), а също и на много студии и статии.[4]
Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Един от най-изявените популяризатори на изобразителното изкуство.[4]
Един от основателите на Дружеството за поддържане на изкуството в България през 1893 г. и от организаторите на първите общи художествени изложби.[4]
Баща е на художника Борис Митов.[4]
Умира на 20 август 1930 г. в София.[5]
