На около 35км от град Калофер, в сърцето на Средна гора се намира с. Свежен. То пази богатата си история с уникални къщи, в които стопаните посрещат гостите си в топла атмосфера. Историческите сведения показват, че селото е основано през 14-ти век. Смята се, че първите заселници тук са били болярите на цар Иван Шишман след падането на България под турско робство.
Според легендите след като болярите на цар Иван Шишман са били принудени да предадат сестра му Кера Тамара на турския султан Мурад, за да го омилостивят, те потънали в дълбока скръб и решили да не се връщат в Търново. Така високо в Балкана основали свое селище – днешното село Свежен. До 1934 година то се казвало Аджар. Думата, идваща от турски език означава здрав или каменен, а според някои източници идва от арабската дума ханджар, което означава кама или нож.
В най-добрите и процъфтяващи за Свежен години тук живеели около 5 хиляди души. Основният поминък на жителите на селото било розопроизводството, с което били известни чак в Цариград. Освен с него те се занимавали с производството на гайтани и шаяк. Други шиели дрехи за турската армия, благодарение на което много местни жители забогатяли и построили големи къщи. Днес в селото са останали по-малко от двеста постоянни жители. Само през лятото има повече хора.
Свежен е архитектурен резерват. В него има около 130 стари къщи, които са обявени за паметници на културата. Сред тях е и сградата на старото училище, основано през 1880 година, което обаче отдавна е закрито. Някои от къщите са запазени в много добро състояние и до днес, но има и такива, които отдавна са порутени.
Една от най-известните къщи в селото е Серафимовата, която се намира точно до музея на Арджарската книжовна школа. Тя е и най-старата, построена преди повече от 300 години. Това с което впечатлява, е, че тя е построена само от дърво. Днес тя е напълно реставрирана и превърната в музей. В този дом през 1860 г. е роден прочутият полковник Владимир Серафимов – командир на 21-ви Средногорски полк по време на Руско-Турската освободителна война, известен още с прозвището „Освободителят на Родопите“.
За да отдадат почит на полковник Серафимов, местните хора са издигнали паметник, който се намира в центъра на селото. Точно до него е издигнат и паметник на всички смели българи от Свежен, които са поставили Отечеството над всичко и които са дали живота си за Освобождението.
Струва си да разгледате още Чокшевата, Чолчевата, Джевизовата, Писаровата, Чорбаджи Вълковата къщи.
Точно зад паметника на полковник Владимир Серафимов се намира и другата голяма забележителност – църквата „Св. Св. Петър и Павел“. Тя е построена през 1864 година с дарения от местните хора. Четири години по-късно в нея е поставена мраморна плоча с двуглав орел, в знак на благодарност към тях за средствата, които са дали, както и към патриарха, който успял да издейства разрешение от турските власти за построяването на църквата. От оригиналните стенописи в нея са останали само тези на тавана. Останалите се оказа, че са били боядисани след 1944 година.
Другата стара църква, която трябва да се види, е „Свети Георги“ или по-скоро от останките от нея. Според местни легенди, откакто го е имало селото я е имало и църквата, като в нея през 17-ти век е била създадена Арджарската книжовна школа като приемник на Търновската.
Непосредствено до нея се намира Музей на Аджарската книжовна школа. В него е събрана голяма част от историята на село Свежен. Самата школа е била основана през 17-ти век. Тук са били създавани църковни ръкописи, а аджарските монаси били изкусни калиграфи, илюстратори и орнаментатори. Те създали уникални четириевангелия, аджарски дамаскин и рилски дамаскин. В нея са били преписвани, илюстрирани и подвързвани много църковни книги и е бил направен препис на Паисиевата „История славянобългарска“.
В близост до селото се намира връх Кадрафил, където е починал от раните си Хаджи Димитър. След битката при Бузлуджа, той бил тежко ранен и трима от неговите четници го пренесли на ръце до връх Кардафил. Там в продължение на един месец овчари са се грижили за него, но в началото на август 1868 година състоянието на войводата се влошило и той починал от раните си.
Standartnews.com
