На 12 декември 1989 г. в София е свикано учредително събрание, на което е създадена първата в българската история неформална организация на любителите на исторически превозни средства – Български автомобилен клуб „Ретро“.
Началото на тази благородна инициатива е поставено от хора, които много години преди това вече имат не само пряко отношение към темата, но и известен практически опит, свързан с издирването, съхраняването и реставрацията на превозни средства с висока историческа стойност. В устава на БАК „Ретро“, е записано, че клубът е обществена, патриотична и културно-просветна организация на физически и юридически лица с интерес към историята на пътнотранспортните средства.
Междувременно е изготвено всичко необходимо за успешно стартиране на клубната дейност – устав, емблема, печат и дори значки.
Следващата сбирка на клуба е на 27 януари 1990 г. Поканени са представители на ЦС на СБА, който декларира готовност да окаже финансова подкрепа при провеждането на някои от първите инициативи на клуба, както и желание да организира за своя сметка всичките му спортни прояви. СБА също така предоставя и помещение за провеждане на сбирките на клуба в своята сграда на ул. „Св. София“ №6. Активно съдействие оказва и вестник „Авто мото свят“ с редовни публикации, призиви, репортажи и актуална информация.
Времето от края на 1989 г. остава в нашата история като един от най-важните преломни моменти, свързани не само с премахването на тоталитарния режим, но и с надеждата за нормално и естествено развитие и утвърждаване във всички области на живота не като формално следствие от ведомствено разпореждане, а като плод на свободната воля и неприкосновената частна инициатива.Резултатите от тази промяна са безспорни, и днес те се виждат навсякъде, включително и в средите на нашата ретро общност.
В България преди 1989 г. думи и фрази, като „ретро“, „исторически превозни средства“, „клуб“, „колекция“, „реставрация“, „конкурс за елегантност“ могат да се прочетат в едно изречение, само когато става дума за недостъпните ценности на западния свят.
За разлика от нашите съседи на Балканите или останалите източноевропейски страни, в които връзката с автомобилната история никога не е била прекъсната напълно, у нас всичко трябва да се изгражда от нула.
Утвърждаването на тази дейност в нашия културен календар през последните повече от три десетилетия е свързано с много усилия, компромиси, непрекъснат диалог със съответните институции, свързан с премахване на редица формални бюрократични пречки и обективно преразглеждане на статута на историческите превозни средства.
Това което можем да констатираме с известно съжаление, е, че дори и днес, някои от най-амбициозните идеи, заложени от родните пионери на ретро културата, все още не са осъществени, например създаването на голям автомобилен музей в София или провеждането на ежегодно ретро шоу с международно участие в изложбена зала.
Много други неща обаче получават своята успешна реализация и професионалното ниво, на което днес се извършват различни дейности, като организацията на ретро парадите, ралитата или конкурсите за елегантност или динамичния културен обмен, който значително се активизира след присъединяването към FIVA.
