Жени се бият на магистралата, мъже се млатят в спешното отделение. Кмет напада полицай. Работник пребива началника си с чук.
Така за хората завършиха едни празници, които минаха под голямата гордост на властта: В Шенген сме!
По пътя за Гърция може да няма европейски бариери, но има балкански сцени.
Отприщи се беса не от пияни шофьори, а от майки, пред очите на децата им. Две разярени жени, застанали на мантинелата, хванали се за косите заради опасна маневра. А до тях стои сащисан един световен и европейски шампион по щанги, който само допреди дни е бил икона, гордост за всички българи.
В Шенген сме, ама и първи сме по смъртност в Европа. А в столичното спешно отделение вместо лекари виси пиян охранител. Който едвам оцеля след порой юмруци, нанесени му от разгневен пациент.
Учудваме ли се на агресивния финал на празниците? Едва ли. Защото никой не е забравил тяхното начало.
Коледното настроение, което се изпари още със заритите от сняг пътища. Шофьори, висящи по магистрали с часове, които пишеха до медиите, че им свършва горивото, защото нямаше къде да се оплачат. Мрак, студ. Неопечени питки. Гневни кметове и сто пъти по-гневни туристи, взели кредит за почивката си, за да мръзнат по хотели и къщи за гости.
А на другата страна – един енергиен олигарх, който им се подиграваше, докато харчеше милионите си на Малдивите. И един министър, който щедро им предложи компенсации по 30 лева.
Така е. Когато няма държава, властва агресията и чувството за безнаказаност.
Затова и никой не се учудва, че кметът на Люлин, виден пепеец, като се напил в ресторант в Боровец, набил момчето на паркинга, защото отказало да му бъде шофьор, а после посегнал и на полицай.
Докато пепейската наглост продължава да се вихри, справедливостта ще се търси от хората с юмруци.
А пропастта между народа и властта вече счупи всяка скала.
Докато първите бурно агресират, вторите – тихо преговарят.
Снимките на побеснелите мъже и жени стоят на екрана редом до усмихнатите политици, подредили се на кръглата маса, за да теглят късметите си от новогодишната властова баница.
Сякаш не те са виновни за агресията. За отровената нация от омраза и разделение, от червени линии и фалшиви кордони. За пиянството на народа. За лудостта по пътищата.
Да не се учудват, шамарите от магистралите, от новите цени на тока, на газа, на хляба, много скоро ще заплющят по лицата им.
