На 18 януари се навършват 195 години от рождението на Григор Пърличев.
Григор Пърличев е велика и голяма личност в нашата литература, в нашата политическа, културна и духовна история. Той и братята Димитър и Константин Миладинови имат изключителни заслуги за възраждането на македонския край на България. Това са патриоти, мъченици, родолюбци, които ние трябва да тачим, трябва да се изучават в учебниците от нашите деца.
Григор Пърличев се ражда на брега на Охридското езеро, започва книжовния си път в едно охридско килийно училище, след това учи в Гърция и учителства из Македония. На поетическия конкурс през 1860 година – най-голямото литературно събитие в живота на гръцката столица – неговата поема „Сердарят“ получава лавровия венец – най-високото литературно отличие по това време в Гърция.
През 1862 г. предлага на конкурса и втората си голяма поема „Скендербей“, но журито познава характерния му стил и вече не му дава наградата, което довежда до нови разгорещени полемики в атинския печат. Анализът на поетическите качества на творбите му открива уникално, несрещано дотогава в гръцката литература сливане на художествените енергии на три типа поетики – фолклорно-епична, антична (омировска) и индивидуално-творческа.
Така с двете си поеми Пърличев се представя като един от най-интересните феномени в историята на балканските литератури: той съчетава традициите на българския и древногръцкия епос, подчинявайки художественото си дело на най-голямата балканска идея на епохата – борбата за освобождение от многовековното чуждо потисничество. А по това време, когато в Атина се води полемиката около втората му поема „Скендербей“, нейният автор, върнал се в родината, за да „гине или отмъсти за смъртта на Миладиновци“, както сам отбелязва в автобиографията си, води своята юнашка, епична битка за замяна на гръцкия език с български в училищата и църквите, за национално пробуждане на българите в Македония.
Пърличев учителства в различни градове из Македония, също и в Солунската българска мъжка гимназия и в Габрово, работи известно време в Народната библиотека в София, но посвещава усилията си главно на борбата за отвоюването на училищата и църквите в Македония и на превръщането им от гръцки в български, води упорита борба за обособяване на Охрид като самостоятелен център на независима българска епархия. По негова инициатива през 1869 година в Охрид е създадено и първото българско читалище “Св. Климент”. Подложен е на преследване, затвор и тормоз от фанариотските и турските власти, няколко пъти се правят опити да бъде убит.
Пърличев развива публицистична дейност на страниците на българските възрожденски вестници “Време”, „Македония“, “Право”, на списание “Читалище” и др., пише детски стихотворения, оди, сатири, превежда „Илиада“.
Сатиричният му талант се проявява особено силно в памфлета “Плач крокодилский” (в. “Македония”), в който пародира гръцките “скърби” за изгубените позиции в най-българската българска земя – Македония. В дописките си отразява положението в Охрид и в цяла Македония, публикува свои речи, противодейства на пагубната фанариотска политика, която се стреми да погърчи българското население, поддържа активни връзки с Петко Славейков и други възрожденски дейци от всички български краища, включително и от цариградския кръг, пише известните си изключително интересни творби „Мечта на един старец“ и „Автобиография“.
В края на живота си посвещава много време и усилия на критично изследване на древногръцката история, литература и философия. С цялата си литературна, просветна, обществена и политическа дейност Григор Пърличев не само се нарежда сред най-видните дейци на Българското национално възраждане, сред най-големите ни и талантливи възрожденски поети.
В родния край на Пърличев от много десетилетия се правят опити за „помакедончване“ на неговия образ, но забравят, че голямата личност не можеш да я фалшифицираш. Тя е като слънцето – от който и край да го погледнеш, все със същата сила блести. | БГНЕС