Един плъх по Стайнбек

Когато не можеш да си човек, често се налага да живееш като мишка и това най-вероятно не е обидно. Всеки търси начин да оцелее. Дали в общественият живот, дали в политиката – всеки търси своето място под слънцето и се бори за него със зъби и нокти. Или както казва великият Джон Стайнбек: „Обидата зависи от интелигентността и чувството за сигурност. Изразът „Кучи син” може да обиди само човек, който не е съвсем сигурен в майка си…“.

У нас вече спокойно можем да кажем, че си имаме един истински плъх по Стайнбек в политиката. Плъх, а не мишка, защото великият писател много добре е знаел, че мишката не е проблем, докато в живота ни не нахлуят плъховете, които носят само проблеми, зарази и беди. Определението „плъх“ с лекота лепва на една от най-верните весталки на „земеделския“ кръг на Ахмед Доган – много искащият да влезе в парламента Валентин Тончев. Народният вот обаче буквално би шута на парламентарните амбиции на близкия до сърцето на евродепутата на Доган Илхан Кючюк и сега Тончев Народното събрание само го мирише (както се казваше в една реклама)… отвън. Въпреки, че няма достъп до парламентарните кулоари и никой не е видял да присъства на евентуални преговори за кабинет, водени от АПС, Тончев изгря в социалните мрежи с грозен пост, в който безпардонно плюе по журналист, позволил си да изобличи грозната истина за дерибеите на Доган.

В материал в сайта „Епицентър“ на дългогодишната журналистка, лауреат на множество награди – Валерия Велева, се разкрива грозната истина, че хората близки около почетния Сокол водят преговори за подкрепа на кабинет на коалицията ГЕРБ-БСП-ИТН, но поставяйки редица нагли условия. С две думи хората на Доган буквално извиват ръцете на участниците в бъдещата коалиция с безкрайния си глад за власт и борба за постове. Защото след като миналата година пашалъкът им, в който „раздаваха порциите“ с власт и после сами облизваха чиниите от държавната трапеза, свърши, днес дерибеите на Доган отчаяно искат да се върнат пак на софрата. От една страна, за да продължат да паразитират на гърба на държавата и хората, чиито интереси уж трябва да представляват. А от друга страна дерибеите много искат да се закачат за власт, която да консумират и ползват като щит срещу безобразията си. Или както е казал Стайнбек: „Властта не корумпира. Страхът корумпира… може би страхът от загуба на власт.“. А хората на Сокола явно много се страхуват, че могат да останат извън властта, а след едни евентуални избори – и извън борда на парламента.

Но когато истината за тези нахални условия излезе наяве, първият, който излезе с истерична реакция, се оказа именно Тончев. Защо? Защото най-вероятно се надява, че изпаднал от парламента, при новото раздаване на порции, ще може да се закачи на някоя доходоносна позиция. И сега много се е уплашил, че този шанс му се изплъзва и затова пуска пост, в който не опровергава информацията за наглостта на дерибеите. Но плюе по журналистите, имали куража да разкрият тази истина.

„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго“, казваше Стайнбек и напълно в този стил Тончев пуска пост в социалните мрежи, в който грубо обижда външността и самата Валерия Велева, но и дума не казва къде точно е излъгал сайтът „Епицентър“ в материала си за изнудването на дерибеите. Или по-просто казано и самият Тончев знае, че всичко, което е написано там е истина, но пуска грозни постове в истеричен стил, подхождащ на бременна от шефа си секретарка, а не на човек, подписващ се като заместник – председател на ДПС (друг е въпросът, че подобна позиция де юре Тончев не заема).

Тончев с брутален и грозен език хули не просто Велева, а журналистиката, която е призвана да разкрива истината. Използвайки толкова грози епитети обаче, Тончев не разбира че реално поведението му пасва буквално на диагнозата, поставена преди повече от половин век от Стайнбек: „Човек в действителност нищо не знае за другите човешки същества. Най-доброто, което може да направи, е да предполага, че и те са като него.“ Или казано най-просто – когато си плъх по Стайнбек, никога не можеш да станеш истински човек. Тъжното е в случая, че най-вероятно никога няма да израсне и до позицията на мишка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *