След като се отдели от разпадащия се Съветски съюз в началото на 90-те години на миналия век, Беларус започна да клони все повече към Русия за разлика от съседните си страни. Връзката се засили, след като Русия започна войната си срещу Украйна, пише Bloomberg.
Дългогодишният президент Александър Лукашенко, който е на власт от 1994 г., позволи Беларус да бъде използвана като отправна точка за военни удари на Русия срещу Украйна и като база за ядрените ѝ оръжия, като в същото време избягва изпращането на собствени войски за участие във войната.
Тази помощ дойде, след като руският президент Владимир Путин подкрепяше финансово правителството на Лукашенко от много години насам в замяна на политическа лоялност. Подкрепата на Путин остана непоколебима и преди президентските избори в Беларус днес.
Защо Беларус е важна за войната на Русия в Украйна?
Страната с 9,2 млн. души население се намира северно от Украйна, а общата им граница е дълга няколко стотици километра. Южната територия на Беларус е близка до Киев, което я направи полезна база за руските войски в неуспешния им опит за бързо завладяване на украинската столица в началото на войната.
Беларус граничи още с Полша, Литва и Латвия, всички страни членки на НАТО, което я прави стратегически важна за Русия, с която споделя граница на изток. Освен това Беларус е част от най-краткия маршрут между континенталната част на Русия и Калининград, изолирана руска територия на запад в Балтийско море.
Защо Беларус помага на Русия във войната?
В миналото Лукашенко изпробва търпението на Путин като заяви, че Беларус е независима страна, въпреки че тя силно разчита на руска енергия и финансова помощ. Беларус не призна официално анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и се опита да посредничи при тази криза.
Отношенията започнаха да се променят през 2020 г., когато Путин спечели по-голямо влияние, като подкрепи смазването на добре организирано опозиционно движение, което заплашваше да свали от власт отслабения Лукашенко. Това позволи на беларуския президент да се насочи към президентските избори през 2025 г. с хиляди опоненти в затвора или в изгнание и без активна опозиция, способна да го предизвика отвътре.
Москва спечели допълнително влияние, като предостави заеми за милиарди на Беларус и постигна преференциални сделки за снабдяване на страната с петрол и газ. Санкциите, които западните правителства наложиха на Минск, тласката Беларус още повече в обятията на Русия.
През 2022 г. Лукашенко предложи убежище на вече покойния командир на руската наемническа група Вагнер Евгений Пригожиин. Ходът спомогна за преодоляването на най-сериозното предизвикателство в историята към управлението на Путин.
Каква е военната връзка между Русия и Беларус?
Руската армия проведе съвместни учения с Беларус в седмиците преди нашествието в Украйна. Това позволи на Москва да пренесе оборудване и войски на беларуска територия близо до украинската граница.
НАТО счита, че около 30 хил. руски войници може да са били в Беларус по това време, което е най-голямото струпване на военни сили там от Студената война. Тези сили останаха след края на ученията и много от тях участваха в нашествието.
Няколко дни след началото на войната Беларус се отказа от неутралния си статут, като даде правно разрешение за приемането на руски войски и оръжия. През март 2023 г. Путин заяви, че Русия ще разположи тактически ядрени оръжия в Беларус, като в същото време задържи контрол върху тях – значителна промяна в статуквото, след като Беларус и други две бивши съветски републики – Украйна и Казахстан, приеха през 1994 г. да прехвърлят ядрени оръжия, разположени на тяхна територия, на Русия в замяна на уверения за сигурността. През юни 2023 г. Путин заяви, че първите руски тактически ядрени оръжия са били доставени на Беларус.
Русия изпрати и ракети с малък обсег „Искандер“, способни да носят ядрени бойни глава, както и противоракетни системи С-400. Извън разполагането на оръжия Беларус обяви планове да проведе още съвместни учения с руските войски през 2025 г., целящи да противодействат на възможни западни военни заплахи.
Как се отнасят опонентите на Русия към Беларус?
За да накажат беларуското правителство за нарушенията му на човешките права и участието му във войната в Украйна, Европа и САЩ затегнаха санкциите, наложени след смазването на протестите след изборите през 2020 г. от Лукашенко.
Европейският съюз блокира износ на стоки и технологии, които можеха да бъдат използвани от беларуската армия. Финнасовите наказания, наложени на Русия от САЩ и Великобритания след нашествието в Украйна, бяха приложени и за Беларус, а ЕС наложи санкции на беларуски граждани, които помагали на военните усилия на Русия.
Но самата Украйна се въздържа да включи Лукашенко в списъка си със санкции, въпреки че критикува участието на Беларус във войната.
В същото време страните членки на ЕС Полша и Литва, които предложиха убежище на ръководители на опозицията от Беларус, обвиниха Лукашенко в ответни действия, насочвайки към тях хиляди мигранти, много от които от Близкия изток.
Проработиха ли санкциите?
Санкциите подложиха на изпитание установения икономически модел на Беларус, разчитащ на износ на горива, произведени от вносен руски петрол, и продажбите на калиев карбонат за големи пазари като Китай, Индия и Бразилия. Но те не бяха достатъчни, за да накарат Лукашенко, който е на власт от първите президентски избори в Беларус като независима република през 1994 г., да преосмисли съюза си с Путин.
Протестите бяха възобновени, след като Лукашенко позволи руските войски да навлязат в Украйна. Най-малко 1500 души бяха арестувани в Беларус през първия месец на войната, а някои подривни активисти унищожиха инфраструктура, прекъсвайки руски военни доставки. Но 70-годишният ръководител запази контрола си върху властта на фона на продължаващите репресии, насочени към над 60 хил. души в шестия му мандат като президент, по данни на беларуския правозащитен център „Вясна“.
Последна актуализация: 
11:30 | 26.01.25 г.
