Иска се много въображение да напишеш, че Пърличев превеждал на „есперанто-словенски“

Пърличев е българин и по род, и по дух, и по вътрешен усет, и по творчески импулси; изразител на българските национални идеали и българската национална вяра и надежда.

Изключително голямо въображение с нотки на фантастика очевидно владее мисълта на Паскал Гилевски, който в предговора на македонското издание на поемата „Скендербей“ твърди, че Григор Пърличев прави превод на поемата не на български, а на „словенски есперанто“. Оставяме настрана, че езикът „есперанто“ е международен и не се причислява към никой друг език на света.

Големият възрожденец, писател и преводач Григор Пърличев пише поемата „Скендербей“ на гръцки език през 1861 година.

Пърличев е българин и по род, и по дух, и по вътрешен усет, и по творчески импулси; изразител на българските национални идеали и българската национална вяра и надежда.

На 25 март 1860 г. на ежегодния литературен конкурс в Атина журито присъжда първа награда и лавров венец на малката Пърличева поема „Войводата“. През 1862 г. предлага на конкурса и втората си голяма поема „Скендербей“, но журито познава характерния му стил и вече не му дава наградата, което довежда до нови разгорещени полемики в атинския печат. Анализът на поетическите качества на творбите му открива уникално, несрещано дотогава в гръцката литература сливане на художествените енергии на три типа поетики – фолклорно-епична, антична (омировска) и индивидуално-творческа.

Енциклопедията на Македонската академия на науките и изкуствата нарича Пърличев „най-голямото име на македонската литература през XIX век“, въпреки че в творчеството си самият Пърличев се определя като българин.

А съвременници на Пърличев от Македония и Охрид го описват като „доблестен български патриот“ с „огнен дар на словото“, чиито речи „текли като огън и лава“.IБГНЕС

Люпчо Куртелов, общественик и председател на сдружение „Хоризонти“ в град Охрид.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *