„И едните, и другите са маскари!“ – Алеко Константинов
„Тот, кто Родину подлинно любит, тот в любви никогда не криклив.“ – Евгений Евтушенко
Е, не всичките, но със сигурност кресльовците, които непрестанно щъкат като конски мухи
из родния ефир и, които ме накараха да намразя повечето оформители на познание, наречени
медии, със сигурност имат много общо с тези от давното и недавното миналото. Даващото и
недаващото пък винаги са били символ-верую на лъже-героите от всички времена.
Наскоро по високо хвалена родна телевизия ми натресоха един новонатъкмен кадър на
ръководна позиция. И той не знаеше чий завет следваше там, но се беше напълнил с лафове като
боклуджийска кофа след празник. Замърсяваше пространството с внимателно подредени и
наизустени словосъчетания, които наричаше истина. Щедро ги развяваше нещата и в говоренето
равен нямаше, сякаш искаше сам себе си да надприказва. Дори така си беше повярвал, че не
отговаряше на това, за което го питат, а разговаряше сам със себе си.
Недохраненият журналист пред него едвам успяваше да се представи според очакванията, но
все пак успяваше с хъс да препятства другите присъстващи на спектакъла с едно главно действащо
лице. В края на сказката поизбърса насъбраните по въздушно-капков път насоки, събра си
парапатките и даде път на продуктовото позициониране.
Аз пък се почувствах нищожен от тяхната многоценност и побързах да се утеша с поредната
високостойностна любовна история, която се плъзгаше по съседния канал.
Динко Димитров
29.XII.2024