Гигантски дървени статуи посрещат туристите в Пирин
Казват, че орисница е омагьосала да застине и да опустее село Пирин. В него от години стоят стотици изоставени къщи, грохнали под тежестта на времето и нищетата, накацали плътно една до друга по стръмните брегове на реката. Намира се на 50 километра от Сандански и няколко филма са снимани там.
Някога село Пирин било най-оживеното в околията. Преди век там са живеели 2500 човека, едни гледали жито, други – животни, трети ковели подкови. Класните стаи отеснявали, защото в къщите тичали по 5-6 деца. Днес обаче в това забравено от Бога място има не повече от 200 човека, повечето от които са самотни възрастни хора. Но въпреки това духът на селото е жив и привлича туристи. Със селската идилия, с традициите, с пеенето и с още нещо.
Днес то оживява с най-новата туристическа атракция – уникални дървени фигури. Своеобразен музей на открито, уникален за страната ни.
- 6 изваяни фигури посрещат гостите
последната от които бе сложена на Бабинден. Тя представлява мома от село Пирин, пременена в традиционна лазарска народна носия.
Всички статуи са дело на дърворезбаря Радко Бъчваров от Свиленград. Парите са осигурени от местни хора, които живеят и в София – съпрузите Стоян и Кирилка Тагареви.
„С гордост можем да кажем, че селото ни има свой музей на открито с дървени статуи.
Всички са около 2 метра високи, най-голяма е тази на змея, имаме и на птица, на Спиро войвода, който е убит край селото ни, на свети Никола и на мечка с малко мече. Уникалният музей на открито е гордостта на местните хора“, казва кметът на село Пирин Георги Влахов.
Той е уверен, че с помощта на още спонсори броят на фигурите ще расте, а с тях и туристи. Все повече са хората, които пристигат в населеното място, за да гледат дървените статуи. Снимат се с тях и после се разхождат из селото, сгушено в прегръдката на връх Ореляк, на границата между Среден и Южен Пирин, добавя той.
- Историята на селото е чудата
Предполага се, че съществува от 1150 г. Поне оттогава датират първите архивни данни за него.
В средновековието село Пирин било един от големите металургични центрове. Някога буйните потоци на река Пиринска Бистрица задвижвали колелата на 5 големи самокова. Това е съоръжение за преработка на добитото в пещите желязо. Селото било огласяно от ударите на чукове, прииждащи от 30 -те селски ковачници. В тях се произвеждали подкови, пирони и земеделски сечива.
Народът обаче бил много беден, а турците искали да им се заделя голяма част от произведените култури – жито, пшеница, ръж, ечемик, картофи и фасул.
Бедни били местните, но и много непокорни, с буйна кръв. Затова и именно от село Пирин тръгва голям бунт, който води до избухване на Илинденско-Преображенското въстание. В основата на броженията били сподвижници на Яне Сандански и на Спиро войвода.
- Легендите разказват
че Свети Николай, който е патрон на местния храм, ги спасил.
Самата църква била трън в очите на турците. Построена е през 1885 г. без тяхно съгласие. Когато разбира за съществуването й, турската власт изпраща аскер да я събори и да накаже непокорното село Пирин. Ала красивата фасада с турски мотиви размекнала сърцето на нашественика и така храмът и селото били пощадени.
В размирните исторически времена в селото често бил забелязван и Пейо Яворов. Поетът се укривал в близка пещера, където пишел сбирката си „Хайдушки копнения“.
След войната настанали идилични години за село Пирин, станало най-голямото, построили детска градина, читалище. През 1969-та докарали първите два телевизора, пред които се събирало цялото село, за да гледа сериала „На всеки километър“.
Соцът си отива, но промените слагат край на разцвета на селото. Горското стопанство, което основен поминък, рязко свива дейността си. Хората остават без работа, без перспектива и напускат. Постепенно село Пирин се обезлюдява, училището затваря врати, къщите се разпадат.
Старите хора живеят скромно, в изолация, но се радват, че децата им са се устроили или в Сандански, или в чужбина.
Но родолюбци започват да се прибират в селото и да променят облика му.
- Сестри Бисерови започват голямата промяна
След 40 -годишна кариера по българските и световните сцени, Любимка Бисерова решава да се завърне обратно в родното село и да се захване с туризъм. Организират се концерти, фестивали, снимат се филми.
Отварянето за туристи започнало след втората й сватба. Мъжът й е от Манчестър и двамата решили да купят старата фурна, реставрирали я и така се появила къщата за гости.
В нея започнали да отсядат пътешественици от цял свят. Появили се снимачни екипи, защото дивата красота на селото разпалва фантазията на режисьори и сценаристи.
Сред тях е „Писмо от Америка“ и „Жалейка“. А в актьорския състав на продукциите с готовност се включили и местните баби.
Пристигат и телевизионни екипи. Включително и южнокорейската национална телевизия. Корейците луднали по специфичното двугласно пеене и заснели документален филм за него.
Точно преди 20 години тръгва фестивала „С песните на сестри Бисерови“. Той се всяка година на празника Света Троица през месец юни в село Пирин.
Традициите, които предлагат на туристите, са много любопитни. Те могат да видят - Пиринска сватба с Фрагменти от местен ритуал
съпроводен с народни песни. Да присъстват на ритуалното измиване и превисане (пребулване) на булката, рязане на баница, обуване на момата от младоженеца и даруването.
Предлагат се и рецепти за традиционни гозби от село Пирин с екологично чисти продукти: пърлета с капички (млади тиквички и зелен фасул), сюлдюрме (лятна овчарска гозба), варене на традиционен градински фасул в гърне.
Туристите се учат да доят коза и да я изпращат на паша, да приготвят храна за седянка – плацинка (тутманик), голомяник (питка с тиква и царевично брашно).
Може да се насладят и на разходка с кон или магаре, както и да обиколят историческите околности на селото – църквата „Света троица“ и водопада „Бялата река“.
Разходката е и с музикален съпровод. Учат се Пиринския двуглас, техника за дишане, позиция на тялото, прилага се гласова диета. Отделна спирка в туристическия маршрут е ковачницата, която сега е единствена в селото. В нея работи 65-годишният бай Кольо, който с удоволствие помага да се изкове от желязо подкова, която носи щастие.
Така, покрай документалните филми на азиатците, щедростта на британците и предприемчивостта на нашенците, селото малко по малко излиза от вековния сън, за да посреща туристи.
Те се скитат по стръмните сокаци, надничат в празните прозорци, заговарят местните, щракат с фотоапаратите си дървените статуи, ахкат възторжено и не искат да си тръгнат от това омагьосано в миналото кътче на България.
Standartnews.com