Бъдещето на миналото е подобно. Така древногръцкият титан Аристотел обяснява правото на всеки да прави аналогии с минали събития.
В разгара на напрежението между САЩ и СССР след края на Втората световна война, наскоро освободената Дания влиза „между шамарите“ в епицентъра на Студената война заради Гренландия.
Днес, 80 години по-късно, собствеността върху най-големия остров на света донесе нови геополитически бури между Америка и Русия, но в същото време стопи със скоростта на климатичните промени крехките ледове на доверието между европейските лидери и Тръмп.
Европа влиза разболяна в новия световен ред, който ще диктува американският президент от 20 януари. И либералната болест, покосила Стария континент от години, няма да мине бързо като пневмонията на Урсула фон дер Лайен. Не случайно някои вече я сравняват с периода на третата чума.
Още преди инаугурацията си Тръмп даде ясно да се разбере, че MAGA не означава само по-ниска инфлация и цени, и висок икономически растеж във вътрешен план. Не само борба с мигрантите, с митническите тарифи, мерки срещу силния долар. Не само защита на производството на нефт и газ. А и запазване на хегемонията на Америка в световен мащаб. Което минава през преформатиране на отношенията и с враговете, и със съюзниците.
Дърпането за опашката на различни лидери по света вече е факт. Някои мируват, други подскачат, трети направо се преобръщат.
Мексико го удари на чест
след заплахата, че може да му смени името на Мексиканския залив. Президентът Клаудия Шейнбаум излезе по телевизията, за да покаже карта отпреди четири века на бивши мексикански територии, които сега са собственост на Съединените щати, обозначена като Мексиканска Америка.
Не толкова смел обаче се оказа либералният премиер на Канада Джъстин Трюдо. След като Тръмп заговори за 51-вия щат, той светкавично се качи на самолета за Флорида и бе третият огласен лидер, гост в Мар-а- Лаго. Срещата вместо да донесе примирие, докара оставка. След 10 години спокойствие в управлението, промяната в Канада се готви да настъпи още до месеци.
Светкавично се преобърна властта и в Австрия, дори без визита в американската резиденция. Нежеланият досега националист Кикл вече договаря участието си в управлението на страната, а вездесъщият канцлер Карл Немахер безславно се оттегли.
- Гневни, но не и прекалено смели
се оказаха европейските лидери, когато Тръмп повтаряше амбициите си да забие американския флаг в Гренландия. Макар държавният секретар Антъни Блинкен да се опита да пренебрегне идеята на Тръмп с думите: „Очевидно това е нещо, което няма да се случи, така че да не губим много време за него“, европейските лидери впериха поглед във визитата на Тръмп – младши на острова.
А после Германия и Франция обявиха, че взимат „под внимание изказванията на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп за Гренландия и Канада“, но стоят зад международния принцип, че „границите не трябва да се променят със сила“.
Под прожекторите обаче застанаха не Макрон и Шолц, а външните министри и правителствените говорители.
Това поведение даде чудесен повод на гласа на Кремъл да се разсмее на плахостта на Европа и да заяви за пореден път имперските интереси на Русия в Арктика под мотото: „Ние сме заинтересовани да запазим атмосферата на мир и стабилност в Арктическата зона“.
- Още неокопитени от гренландския шок
лидерите на ЕС получиха нов леден душ. Тръмп призова съюзниците от НАТО да инвестират пет процента от своята икономическа продукция в отбрана. Повече от сигурно е, че това искане удря мощно кампанията за федералните избори в Германия.
„Европейските страни трябва спешно да отговорят на тази тревожна геополитическа комбинация, като изградят собствена защита“, гръмна светкавично Financial Times.
Вестникът прогнозира, че за да покрият недостига в бюджета за отбрана на НАТО, който може да възникне, ако следващият президент на САЩ реши да намали финансирането за алианса, страните от ЕС ще бъдат принудени да увеличат разпределението си до 4,5 процента от БВП вместо очакваните 3 процента.
А Германия, като водеща икономика в Европа, е длъжна да увеличи разходите за отбрана и заради опасенията на съседните страни.
Германският канцлер Олаф Шолц може би вече съжалява, че веднага след избирането на Тръмп заяви, че европейските страни спешно трябва да засилят сътрудничеството в областта на сигурността. Канцлерът тогава даде за пример Германия, като посочи, че тя вече е два процента от БВП за отбрана. Сега обаче това се оказва по-малко от половината от очакваното.
Докато Тръмп дърпа за опашката Германия,
- Илон Мъск се прицели в сърцето й
подкрепяйки без никакво съмнение кандидатът на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ на изборите Алис Вайдел. Видеоконферентният разговор между двамата не остави съмнение, че след като помогна за победата на Тръмп, американският милиардер вече носи новата популистката вълна и в Европа.
Британските апетити на Мъск са още по-непредсказуеми. Те само разпалват геополитическия сблъсък между Британия и САЩ, който започна с размахания пръст на Тръмп срещу спирането на добива на петрол в Северно море.
В Обединеното кралство Мъск обаче играе по друга писта. Той призова за освобождаване на хвърлен в затвора крайнодесен активист, а после се разгневи както на премиера Кеир Стармър, така и на доскорошния си приятел Фараж.
Десни политици изпаднаха в потрес от думите му и опитвайки се да запазят джентълменския тон, ревнаха в писмо до Тръмп: „Мъск отиде твърде далеч, нито един британски премиер не се е сблъсквал със сравнима публична враждебност от такъв високопоставен глас в американска администрация, макар и с неформална роля. Действията на Мъск представляват ясен риск за отношенията между Обединеното кралство и САЩ.“
Френският президент Еманюел Макрон пък използва времето за външнополитическото си обръщение, за да обвини Мъск в опит да подклажда „реакционен съюз“ в цяла Европа, но въпросът
- дали милиардерът има ендшпил
извън провокацията и какъв е той, остава голямата европейска загадка.
Тя не намира отговор дори в анализа на Стив Банън, предишният идеолог на Тръмп и не голям приятел на Мъск.
В новогодишна си публикация във вестник Die Welt той даде рамо на милиардера и изложи причините си да подкрепи Вайдел в Германия и да обяви, че „Мъск току-що похарчи четвърт милиард долара, за да избере Тръмп. Ако той вложи същата сума пари в цяла Европа, която вложи зад Тръмп, без съмнение ще обърне всяка нация към популистка програма. Няма центристко ляво правителство в Европа, което да може да устои на тази атака.“
Политикът иска да държи Европа под напрежение, смятат анализатори, цитирани от Блумбърг. Според тях
- пред Стария Континент има две възможности
Първата е рязко увеличаване на военните разходи, което обаче означава намаляване на разходите за социални нужди.
Вторият вариант е отказ от радикално увеличаване на военните разходи, парите ще отидат за преструктуриране на икономиката на ЕС, но това минава през прекратяване на украинския конфликт, който черпи огромни средства от ЕС.
Кой път ще изберат европейците и дали това ще се впише в плана на Тръмп?
Засега стана ясно само че Тръмп определи нов посредник в разговорите с европейските лидери. Орбан остава най-близкия съратник, но връзката с Брюксел ще се прави от премиера на Италия Джорджа Мелони.
Думите му: „Тя е фантастична жена, превзе цяла Европа“, обиколиха за минути Стария Континент.
Но няколко дни по-късно ЕС даде да се разбере, че лидерът на третата икономическа сила в Европа няма как да командва първите две. Те си искат пряката връзка с Белия дом.
Набързо медиите я обвиниха, че иска да даде 1,5 милиарда на приятеля си Илон Мъск със споразумение за използването на неговата система „Старлинк“ за предоставяне на комуникация за италианското правителство и въоръжените сили.
Отговорът и на Тръмп, и на Мелони предстои на инаугурацията. Тогава ще видим и кой ще поведе евротангото във Вашингтон.
