Турция се е превърнала в ключов център за пране на пари поради дълбоко вкоренената корупция, многократните програми за амнистия и слабото прилагане на финансовите разпоредби, което позволява на милиарди долари незаконни средства да влязат в страната, се посочва в специален доклад, публикуван от информационния уебсайт Kısa Dalga, който се позовава на икономисти.
Експертите предупреждават, че финансовите политики на Турция, особено законите за „амнистия на богатството“, които позволяват на физически и юридически лица да репатрират неразкрити досега офшорни активи и да декларират неразкрити досега местни активи без правен контрол или данъчни санкции, са създали убежище за незаконни парични потоци, като в икономиката са влезли милиарди долари непроверени средства. Тези средства, които често са свързани с трафик на наркотици, контрабанда на хора и сделки с оръжие, се възползват от правните пропуски и минималния надзор, което превръща Турция в основен център за изпиране на пари, се казва в доклада.
Специалната група за финансови действия (FATF), глобален орган за финансов надзор, включи Турция в своя сив списък през 2021 г. поради неуспехи в предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Макар че Турция беше извадена от списъка през юни 2024 г. след провеждането на реформи, критиците твърдят, че системната корупция и политическата защита на незаконните финансови мрежи продължават да съществуват.
Един от ключовите фактори за превръщането на Турция в център за изпиране на пари е отмяната през 2003 г. на закон, който изискваше от физическите лица да доказват законния произход на големи финансови печалби. Бившият председател на Съвета за разследване на финансовите престъпления (MASAK) Рамазан Башак заяви пред Kısa Dalga, че премахването на закона е позволило на огромни количества непроследимо богатство да навлязат безконтролно в системата.
От 2008 г. насам в Турция многократно са въвеждани закони за имуществена амнистия. Последната итерация, приета през юли 2022 г., остана в сила до март 2023 г. Тези закони, първоначално предназначени за икономическо възстановяване, бяха широко критикувани за това, че позволяват притока на незаконни средства в страната.
Икономисти и финансови анализатори предупреждават, че неуспехът на Турция да приложи строги мерки срещу изпирането на пари е насърчил мрежите на организираната престъпност да използват финансовата система на страната. Властите са разкрили случаи на изпиране на пари чрез фиктивни компании, фалшиви фактури, покупки на недвижими имоти и луксозни стоки.
Неясните банкови практики допълнително изострят проблема. Бившият изпълнителен директор на Denizbank Сечил Ерзан например е управлявал измамна инвестиционна схема, което показва как слабият банков надзор дава възможност за финансови злоупотреби. Банките често не сигнализират за подозрителни транзакции, което позволява свободното движение на незаконни средства.
Голяма част от незаконното богатство, изпирано в Турция, по-късно се прехвърля в чужбина, като сред основните дестинации са швейцарските банки, офшорните сметки в Карибския басейн и европейските пазари на недвижими имоти, твърдят експертите. В доклад на Фонда за богатство се посочва, че от 2016 г. до 2019 г. от Турция са били прехвърлени 17 100 сметки, всяка от които е съдържала поне 1 млн. долара, което я прави една от водещите страни за изтичане на капитали.
