Алармата е звъннала и е време да ставаме от леглото. Обикновено още преди да го направим, сме се прозели поне веднъж. Същото правим в късния следобед, когато умората от деня ни натисне. Или пък след обяд с колегите, когато тонусът ни е спаднал.
Всъщност каква е функцията на прозяването? Съществуват редица научни хипотези, но така и няма твърд отговор на този въпрос. Тази дейност се среща при почти всички гръбначни животни, сред които е и човекът.
Смята се, че е важна за оцеляването на вида. Но как точно? Хипотезата, че чрез прозяването до мозъка достига повече кислород, не е потвърдена. Както и тази, че прозявките служат за изостряне на вниманието.
Едно поне е ясно – когато се прозяваме, организмът ни преминава през смяна на циркадния ритъм. „Заразността“ обаче е предимно човешка черта на прозявките, която се среща и при някои видове човекоподобни маймуни като шимпанзетата например.
Източник: iStock
Оказва се, че за последното роля играе емпатията – хора със социални разстройства като страдащи от аутизъм или шизофрения по-рядко се „заразяват“ от прозявките на околните.
Източник: iStock
Някои учени заключават, че прозявките всъщност са именно социален механизъм, който ни прави част от групата. Но върху появата им влияят и фактори като умора, дишане и телесна температура, пишат Science Alert.
