1 февруари – Трифон Зарезан, Ден на лозаря

Трифон Зарезан (или Трифоновден) е християнски и фолклорен празник в чест на свети Трифон, мъченик от средата на III век. Един от популярните празници в традиционния български празничен календар, Трифон Зарезан е известен и с различни други наименования: Ден на лозаря (в секуларистичен контекст), Свети ТрифонЗарезановденТрифон Зарезоя (в Поморавието), Трифон Чипия (Котленско), Трифон Пияница (ОхридскоТетевенско). Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е свързан със смяната на сезоните от зима към пролет. В традиционния български фолклор празникът Трифон Зарезан е свързан преди всичко с лозарството.[1] Той е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетната ѝ резитба.Основна традиция на Трифон Зарезан е символичното зарязване (резитба) на лозята. При него мъжете, обработващи лозя, отиват в тях, носейки специално приготвена храна – хляб, който може да бъде квасен или пресен, със или без украса; цяла кокошка, пълнена с ориз или булгур;[1] туршиялуканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и др. Освен това се занася и бъклица с вино[1] или ракия, украсена с чимширздравецбръшлян, вързана с червен конец. На някои места на лозята се носят и светена вода и пепел.[1] Храната се отнася в специално подготвена нова вълнена торба

В българския народен календар има и други важни трудови празници, свързани с лозарството и винарството. Така нареченият Кършовден, когато се окършват ненужните лозови пръчки, за да не отнемат силата на лозата, се свързва с деня на св. св. Константин и Елена (след прецъфтяване на лозата). По Костадиновден във Видинско или по Петровден в Старозагорско започват да връзват младите лозя с лико. Новото грозде (първото набрано) се освещава в църква на Голяма Богородица или на Преображение. Гроздоберът Виноберма се оповестява официално след Кръстовден. Всички тези гранични периоди в отглеждането на лозата и производството на вино са повече или по-малко обичайно и ритуално отбелязани в народната традиция, като са прикрепени към определен календарен светец.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *