Днес кредитите са ни също толкова познати, колкото и топлата вода или колелото. Но откъде са се взели и как са стигнали до вида, в който сега ги виждаме? Да видим първо какво представляват кредитите с няколко думи:
Кредитът е заем, предоставен от човек или организация на друг човек или организация. „Лихвата“ е финансовата компенсация, която кредитополучателят плаща на кредитодателя за това, че ползва ресурса.
Тези две понятия ще бъдат важни в следващите редове. Ще се срещнем с библейски личности и древни владетели, ще видите къде е било допустимо лихвата да е 100%, къде кредитите са се давали на „сергия“, кой е забранил лихвите и защо въпреки това е взимал кредити.
Задачата по откриването на корените на кредитите е трудна, почти невъзможна. Заемането на вещи и средства е като втора природа на човека и надали може да кажем, кой точно е прародителят на днешните финансови заеми. И все пак историческите справки могат да ни помогнат с някои интересни факти из историята на кредитите и тяхната еволюция.
1. Сведения от Библията
В тази древна книга могат да бъдат редица открити свидетелства, че заемите са съществували като практика. Например:
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца. (Притчи, 22:7)
Не само това, но очевидно тогава е съществувала и лихвата като цена на заема.
Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва. (Второзаконие, 23:19)
И двата цитата са част от Стария завет. Първият е част от мъдростите и пословиците на цар Соломон, а вторият – сред заветите на Моисей. С други думи датират съответно около 10 и 13 века преди Христа. Сумарно това е преди 3000 – 3300 години преди нас. И съвсем не са единствени. Светата книга изобилства от цитати, които по един или друг начин са свързани с кредити и заеми.
Цялата статия от Тук
