Надежда Неменски
През 1978 г. светът на литературата и политическата опозиция беше разтърсен от трагичен инцидент, който остава един от най-известните случаи на политическо покушение по време на Студената война. Българският писател и дисидент Георги Марков, известен със смелите си критики към комунистическия режим в България, става жертва на зловещо нападение в Лондон.
Марков, който от няколко години живее в изгнание в Обединеното кралство, е автор на редица сатирични и публицистични текстове, разкриващи репресивната природа на българската комунистическа власт. Той редовно публикува свои материали в Би Би Си и други западни медии, което го превръща в символ на борбата за свобода на словото и човешки права.
На 7 септември 1978 г., на моста над Темза близо до Waterloo Station, Марков става жертва на добре планирано покушение.
Докато чака автобуса, агентът на Държавна сигурност Франческо Гулино, използвайки специално изработен чадър, инжектира в тялото на писателя миниатюрна капсула с рицинов токсин, смъртоносен отровен агент. Технологията на нападението е изключително изобретателна и се превръща в един от символите на шпионската война по времето на Студената война.
Снимка: Владимир Шоков/БТА (ЛФ)
След атаката Марков чувства внезапна болка и дискомфорт, които бързо се задълбочават. Въпреки бързата медицинска помощ, той умира няколко дни по-късно в лондонска болница, оставяйки света в потрес. Смъртта му предизвиква международен скандал и засилва вниманието към дейността на комунистическите служби за сигурност в Източна Европа.
Разследването на случая разкрива, че
покушението е извършено по заповед на българските власти,
а Гулино, агент на Държавна сигурност, е бил част от операцията за ликвидиране на политически неудобни лица. Технологията с отровения чадър остава като едно от най-зловещите и иновативни оръжия на шпионските служби по време на Студената война.
Смъртта на Георги Марков се превръща в траен символ на борбата за свобода на словото и в предупреждение за опасностите, пред които са изправени дисидентите по света. До днес делото му остава значимо за изследователите на политическите репресии и тайните операции на комунистическите служби.
