Произведения на изкуството и статуи в китайските пещери Дунхуан оцеляват през пясъчни бури, политически катаклизми и туристи от над хилядолетие. Сега обаче защитниците казват, че те се изправят пред най-неумолимия си враг досега – климатичните промени, предава Bloomberg.
Екстремното време води до обилни валежи и влага в пустините на провинция Гансу, които пазят пещерите и произведенията на изкуството в тях от появата им през 4-ти век, посочва Greenpeace East Asia. Деликатните рисунки все повече се белят и лющят и се образуват пукнатини, които могат да подкопаят структурната цялост на самите пещери.
„Увеличените пристъпи на валежи в пустинята представляват сериозен риск“, казва Ли Джао, изследователка в Greenpeace. „Вече се случват скокове във влажността, внезапни наводнения и пропадания“.
За Ли най-тревожното нещо е, че щетите се случват, въпреки че пещерите, включени в списъка на ЮНЕСКО, са сред най-добре финансираните и внимателно следени обекти на културното наследство в Китай. Вероятно има хиляди други по-малко известни обекти, изправени пред подобни рискове, и те трябва да се идентифицират и защитят, казва тя.
Изследователи от Франция през Намибия и Индонезия до Австралия откриват доказателства, че изменението на климата ускорява деградацията на някои от древните пещерни и скални изкуства в тези страни. Наводненията могат да разрушат произведения на изкуството, кристализацията на сол може да причини обелване и лющене, а комбинацията от влага и топлина може дори да причини рухване на скалите, върху които е нарисувано изкуство.
Дунхуан е бил пустинен оазис и честа спирка за търговци, пътуващи по Пътя на коприната между Китай и Централна Азия. Първата пещера е издълбана в скалите там около 366 г. сл. Хр., според ЮНЕСКО, а през следващите 1000 години те се превръщат в едно от най-богатите хранилища на будистко изкуство в света, включващо смесица от стилове от Китай, Индия, Турция и различни етнически малцинства.
Пустинните условия са помагали за запазването на картините и статуите в продължение на векове. Гансу обаче е свидетел на променящи се метеорологични модели през последните десетилетия. Средната температура в провинцията се покачва с 0,3 градуса по Целзий на всеки 10 години, което е по-бързо от средното за света. А от 2000 г. общите валежи в провинцията са се увеличили, докато броят на дъждовните дни намалява, което води до повече пристъпи на интензивни дъждове.
