Учени откриха нов вид птерозавър – летящо влечуго, което е обитавало Земята преди повече от 200 милиона години, високо в небето над динозаврите, пише ВВС.
Челюстна кост от това древно създание е била открита още през 2011 г. в Аризона, но едва наскоро съвременни методи за сканиране разкриха, че тя принадлежи на непознат досега за науката вид.Международен екип, ръководен от учени от Националния природонаучен музей „Смитсониън“ във Вашингтон, е нарекъл новооткрития вид Eopteranodactylus mcintireae, което в превод означава „богиня на зората с пепелни крила“. Името е вдъхновено от вулканичната пепел, благодарение на която костите са се запазили в древно речено корито.
Резултатите от изследването са публикувани в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences. С възраст от около 209 милиона години, това е най-старият птерозавър, открит досега в Северна Америка.
„Костите на птерозаврите от периода Триас са малки, тънки и често кухи, поради което рядко се вкаменяват и се запазват трудно“, обяснява д-р Брук Клигман, водещият автор на изследването.
Откритието е направено в пустинен район на Националния парк „Окаменената гора“ в Аризона. Преди над 200 милиона години мястото е било речна долина, където слоеве от седименти постепенно са покривали и съхранили останките на различни организми – от кости и люспи до цели скелети и дори вкаменени изпражнения (известни като копролити).
„Фактът, че успяхме да идентифицираме птерозавър сред вкаменелостите в тези древни речни отлагания, ни дава основание да вярваме, че и в други скални формации по света могат да бъдат открити подобни находки“, казва д-р Клигман.
Изследването на зъбите на новооткрития вид също разкрива интересни подробности – върховете им показват необичайно високо износване, което предполага, че животното се е хранило с организми, покрити с твърди обвивки. Най-вероятната му плячка са били примитивни риби, защитени с костни люспи, обяснява д-р Клигман пред BBC News.
Фосилното находище, от което произлиза челюстта, е като „моментна снимка“ на древна екосистема. Там са открити останки от вече изчезнали създания – гигантски земноводни, бронирани роднини на крокодилите – редом до представители на животински видове, които съществуват и днес, като жаби и костенурки.
„Това находище ни дава възможност да наблюдаваме важен еволюционен преход – време, в което нови групи животни започват да доминират, докато други, по-древни, изчезват“, обяснява д-р Клигман.
„Благодарение на подобни фосилни легла можем да потвърдим, че всички тези животни наистина са съжителствали в един и същи момент от историята на Земята.“
