Обсадата на Плевен, която започва на 20 юли 1877 г. е най-тежката и продължителна битка в хода на руско-турската война, водена от обединената армия на Руската империя и Кралство Румъния срещу Османската империя.
След като руската армия преминава Дунав при Свищов, тя започва настъпление към центъра на съвременна България с цел да прекоси Стара планина до Константинопол, избягвайки укрепените турски крепости на брега на Черно море. Османската армия, водена от Осман паша, завръщайки се от Сърбия след конфликт с тази страна, е концентрирана в укрепения град Плевен, град, заобиколен от множество редути, разположен на важен пътен кръстопът.
След две неуспешни атаки, при които губи ценни войски, командирът на руските войски на Балканския фронт, великият княз Николай II, настоява с телеграма за помощта на своя румънски съюзник крал Карол I.
Крал Карол I преминава Дунав с румънската армия и е поставен начело на руско-румънските войски
Той решава да не предприема повече атаки, а да обсади града, като отрязва пътищата за доставка на храна и боеприпаси.
В началото на обсадата руско-румънската армия успява да завладее няколко редута около Плевен, като в крайна сметка запазва само редута Гривица. Обсадата, която започва през юли 1877 г., приключва едва през декември същата година, когато Осман паша е ранен при неуспешен опит за пробив.
Накрая Осман паша приема делегацията, водена от генерал Михаил Черчез, и приема предложените от него условия за капитулация. Турският генерал Осман паша, когато капитулира и се обявява за пленник по време на Руско-турската война, предава сабята си на румънския генерал Михаил Черчез, командир на румънските войски в Плевен. Тя се съхранява в Музея на района на Железни врата, но е открадната през 1992 г.
Руско-румънската победа на 10 декември 1877 г. е решаваща за изхода на войната и Освобождението на България. След битката руските армии успяват да напреднат и да атакуват мощно Шипченския проход, като успяват да разбият османската отбрана и да си отворят пътя към Константинопол.
