На 2 август 1887 г. във Велико Търново, Фердинанд Сакскобургготски полага тържествена клетва пред III Велико народно събрание, с което официално става княз на България. Това е повратен момент в българската история – както по отношение на вътрешнополитическото развитие, така и на международната позиция на младото българско княжество.
Предистория
Първият български княз – Александър I Батенберг, племенник на руския император Александър II, е избран през 1879 г. с одобрението на Великите сили. В началото той има силна подкрепа от Русия, но след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., отношенията между него и Русия рязко се влошават.
Макар Съединението да е изключителен акт на държавническа смелост, Русия не го одобрява, тъй като не е съгласувано с нея. В последвалата Сръбско-българска война (1885 г.) Батенберг ръководи армията успешно, но това още повече разгневява Петербург.
На 9 август 1886 г. група русофилски офицери извършват преврат, при който Батенберг е принуден да абдикира и напуска страната. Макар след контрапреврат да се връща временно, политическата нестабилност и отказът на Русия да приеме неговото завръщане го карат окончателно да абдикира на 26 август 1886 г.
Изборът на Фердинанд
След месеци без държавен глава и силна политическа криза, Третото Велико народно събрание, свикано в Търново, избира Фердинанд Сакскобургготски за нов княз на България на 7 юли 1887 г., по предложение на премиера Стефан Стамболов.
Фердинанд е млад, с благороднически произход и добри връзки в европейските дворове, но избран без предварителното съгласие на Великите сили, особено без това на Русия.
Държавите, които не признават избора
- Русия – категорично се противопоставя на избора, тъй като Фердинанд е възприеман като „креатура“ на Стамболов и Австро-Унгария. Русия вижда в него заплаха за своето влияние на Балканите и отказва да признае легитимността му.
- Германия и Австро-Унгария – първоначално също не го признават официално, тъй като се боят да не влязат в конфликт с Русия.
- Османската империя – като сюзерен по Санстефанския договор и Берлинския конгрес, тя също се въздържа от признаване.
Фактически, Фердинанд управлява България близо десетилетие, без официално международно признание. Това обаче не му пречи да консолидира властта и да продължи изграждането на българската държавност, в тясно сътрудничество със Стефан Стамболов.
На 22 януари 1896 година Фердинанд
пренебрегва римския папа Лъв XIII и съпругата си княгиня Мария Луиза и сменя вероизповеданието на престолонаследника Борис
като издава манифест за православното му кръщение. Манифестът е прочетен в парламента от министър-председателя Константин Стоилов. Кръщението е извършено на 2 февруари 1896 г. в църквата „Света Неделя“ от българския Екзарх Йосиф I от Цариград и пратеника на руския император граф Александър Голенишчев-Кутузов. С този акт монархът накарва Великите сили да признаят короната му и изважда България от международната изолация. През следващите 5 дни всички държави, подписали Берлинския договор от 1878 г., признават официално Фердинанд за княз на България. Папата изпълнява заканата си и отлъчва Фердинанд от католическата църква.
Церемонията в Търново
На 2 август, в духа на Търновската конституция, новоизбраният княз Фердинанд пристига във Велико Търново и полага клетва пред Великото народно събрание, заявявайки верността си към конституцията и българския народ. Тържествата преминават под засилена охрана, при високо напрежение, но и с национален ентусиазъм.
С думите: „Кълна се в името на Всевишния да спазвам Конституцията и законите на българското княжество, да бъда верен на народните интереси и на достойнството на България“ Фердинанд I официално поема управлението на България.
Фердинанд остава княз до 1908 г., когато сам обявява независимостта на България и приема титлата цар. Управлението му продължава до края на Първата световна война, когато абдикира в полза на сина си – цар Борис III.
