Легендарният руски режисьор Никита Михалков навърши 80 години преди дни и беше удостоен с най-високия орден на страната – “Свети Андрей Първозвани”, а мащабна панорама прожектира филмите му в големите руски градове. “Никога не съм губил чувството за произход. Дори тогава, когато не съм съзнавал, че то съществува. Усещах го като шума на жизнените сокове в дърво. Сякаш са някакви устремени сокове, чийто извор е през девет планини”, сподели големият майстор.
Винаги внушителният Михалков, аристократ по род и по дух, от години критикува “новото нормално” в Западната култура, а преди време бе заявил, че е се отказал от сценария на своя нов филм “Шоколадовият револвер”, заради новите нелепи правила на наградите “Оскар”.
Михалков сподели, че е работил по сюжет за филм, в който признат руски режисьор трябва да спечели “Оскар”, за да може да излекува дъщеря си. Но се отказал защото дори не можел да си представи кой смислен и голям режисьор ще се отнесе към тази награда сериозно.
Още преди време Никита Михалков нарече новите правила за задължителни джендър и етнически квоти на наградите “Оскар” като “нравствен бяс” и “огледална дискриминация”. “Това е някакво безумие, което е обхванало света. Вероятно не би трябвало да казвам това, защото и аз имам “Оскар”, и бях много щастлив, когато го получих, но като разбирам, че за да мога условно казано, да претендирам за “Оскар”, трябва да съблюдавам подобни правила… Съветската цензура беше просто детска игра”, каза тогава Михалков, цитиран от руски информационни агенции.
“Това е лудост, тя е организирана, построена е по принципа на дехуманизацията. За мен това е напълно недопустимо… Огледална дискриминация, бесовщина, казано по руски”, добави големият режисьор и актьор.
Никита Михалков дълги години е председател на Съюза на кинематографистите в Русия и директор на престижния Московски международен кинофестивал. От малък мечтае да играе, но когато е приет в Шчукинския театрален институт, след година е изключен, заради неспазване на дисциплината. После кандидатства в режисьорския факултет на Киноакадемията. Първата му запомняща се роля е във филма “Аз крача из Москва”.
Дебютира като режисьор с филма “Свой сред чужди, чужд сред свои”. Следват “Незавършена пиеса за механично пиано”, “Робиня на любовта”, “Няколко дни от живота на И. И. Обломов”, “Пет вечери”, “Роднини”, “Очи чорние” – всичките стават събития. А през 1994-а монументалния епос “Изпепелени от слънцето” (1994 г.) печели “Златна палма” от фестивала в Кан, а след това и “Оскар”. Във времената преди политическата коректност да доминира всичко.
Напоследък Михалков не е толкова творчески продуктивен. Продължението на “Изпепелени от слънцето” не се прие добре, както и неговата версия на американската класика “12 разгневени мъже”. Но е обществено активен и продължава да бъде титанична фигура с богато артистично наследство. В Русия го обичат и уважават, а либерални западни критици и журналисти все повече пищят недоволни по негов адрес, заради позициите му и приятелството с руския президент Владимир Путин, когото са си избрали за митологичен “древен враг” и архизлодей.
За възрастта и критиките Михалков не мисли: “Нямам време за това. Знаете ли, психологическата възраст се определя от това доколко осъзнаваш свършеното от теб. Слава Богу, аз изобщо не усещам годините си. Не, не кокетнича… Когато ставах на 62, 63, 65, 67, 68 – сякаш не се отнасяше до мен. А може би това е постепенно навлизане в лек детски маразъм. Все пак срещат се и младеещи старчета с разръфани джинси. И това е доста наивно. Аз съм щастливец и не изпитвам тежкото чувство, когато трябва да отговарям неловко: “Такова беше времето!” Господ ме опази от това да снимам нещо, за което сега трябва
да се оправдавам. Това е велико щастие, най-великото!”
Привлича внимание и с личния си живот
Михалков е наричан император на руското кино – има всички големи филмови награди – “Оскар”, “Златна палма” от Кан, “Златен лъв” от Венеция, френската “Сезар”, британската БАФТА, руският “Златен орел” и много други. Личният му живот също винаги е бил любопитен. Първата жена на Никита е красавицата и любимка на зрителите Анастасия Вертинская. От нея има син Степан. Втората му съпруга е манекенката Татяна Соловьова, която му ражда три деца – дъщерите Анна и Надежда, и синът Артьом. И четирите деца тръгват по стъпките на баща си и творческите традиции на рода Михалкови.
Голям и щедър талант
Убеден съм, че тайната на Вашите професионални успехи е големият и щедър талант, несекващата ви енергия и трудолюбие. И, разбира се, искрената загриженост за запазване на забележителните традиции на руската култура. Искам отново да Ви поздравя, и независимо, че работният ден още не е приключил, символично искам да вдигна, макар и виртуално, тази чаша шампанско за Ваше здраве.
Из поздрав на руския президент Владимир Путин
Изгради собствен почерк
В живота ми той най-напред играеше ролята на верен слуга, оръженосец. Снизходителността на по-голям брат дълго живя у мен. После малчуганът започна да снима филми. Никита градеше своя собствен почерк в киното. А у мен започна да се заражда чувство на недоумение. Благодарение на Никита, започнах повече да обичам Русия. Благодарен съм му за тая любов към Родината. Ако с Никита не бяхме братя, никой нямаше да ни сравнява. Благодарен съм му за това, че в много ситуации ми помага да преодолея своите съмнения.
Андрей Кончаловски, режисьор и брат на Михалков
Обичам го много
По времето, когато учех, руските артисти бяха най-добрите в света. Вижте само актьорите, които играха във филма “12” на моя голям приятел Никита Михалков. Ако говореха на английски, щяха да бъдат най-популярните в света. Никита е изключителен човек, на когото винаги съм се възхищавал. Обичам го много.
Емир Кустурица, режисьор
