Патриархът не играе чужда игра, а българска – излиза със самочувствие на полето на църковната дипломация
Мисля, че посещението на Негово Светейшество патриарх Даниил при Вселенския патриарх е изключително важно и представлява умел дипломатически ход.
Патриарх Даниил е твърд както по отношение на неканоничността на Православната църква на Украйна (ПЦУ), така и по отношение на неканоничните опити за уния с католиците.
Посещението при патриарх Вартоломей показва, че патриарх Даниил излиза със самочувствие на полето на църковната дипломация. Той едновременно отправя ясно послание за единство в православния свят и неутрализира всякакви опити да бъде маргинализиран и представян като проруски духовник, който играе играта на Москва.
Не. Негово Светейшество не играе ничия чужда игра. Той играе българската игра – като истински пастир на Българската православна църква.
С това посещение той значително отслаби и вътрешната си опозиция в Светия Синод, оглавявана от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.
Що се отнася до зилотските призиви, които чета тук, срещу Вселенския патриарх – те са разбираеми, но опасни.
Единството на Църквата е най-важно. По-важно от всичко останало. И това единство трябва да се пази въпреки по-малките и по-големите грешки и отстъпления, докато наистина не бъдат прекрачени червени линии и не се стигне до пълно откъсване от Православието.
Не бива да се изключва и възможността провокациите, прокарвани чрез патриарх Вартоломей, да целят именно това – разделение в православния свят и в крайна сметка разкол в Православната църква.
Това е и посланието на патриарх Даниил. И то не може да бъде друго, когато идва от един истински пастир. Единството на Църквата и неговото опазване са първата задача на всеки йерарх, свещенослужител и мирянин.
Досега в посещението на патриарх Даниил в Цариградската патриаршия няма нищо притеснително – нито една погрешна дума или жест.
Българските политици могат да се поучат от този опит, защото България отдавна отсъства реално от международната карта.
