На 18 януари 1990 г., само два месеца след падането му от власт, бившият генерален секретар на Българската комунистическа партия и дългогодишен държавен ръководител Тодор Живков е арестуван. Събитието бележи символичен край на една епоха и поставя началото на дълъг, противоречив и в крайна сметка незавършил съдебен път.
Тодор Живков управлява България в продължение на 35 години – от 1954 до 1989 г. – най-дълго задържалият се на власт лидер в Източния блок след Йосиф Сталин. В продължение на десетилетия той е централната фигура в политическия, икономическия и обществения живот на страната, олицетворение на социалистическата система и нейните зависимости от Съветския съюз.
След отстраняването му на 10 ноември 1989 г. Живков първоначално е поставен под домашен арест. Малко повече от два месеца по-късно прокуратурата предприема по-твърда стъпка – той е задържан и официално обвинен. Срещу него са повдигнати обвинения за злоупотреба с власт, присвояване на държавни средства в особено големи размери, незаконно раздаване на апартаменти, автомобили и други облаги на приближени лица, както и за нарушения, свързани с управлението на държавата.
По-късно срещу Живков са образувани няколко дела, включително т.нар. „дело за подаръците“, както и дела, засягащи икономическото управление на страната. Обществените очаквания са огромни – за първи път бивш комунистически лидер в България трябва да отговаря пред съда за действията си на върха на властта. Процесите обаче се проточват с години, белязани от процедурни спорове, промени в обвиненията и влошаващото се здравословно състояние на подсъдимия.
През 1992 г. Живков е освободен от ареста по здравословни причини, а по-късно остава под по-лека мярка. Делата срещу него така и не стигат до окончателна присъда. Част от обвиненията са прекратени, други остават без финал поради давност или процесуални пречки.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. на 86-годишна възраст, без да бъде осъден с влязла в сила присъда. Така неговият арест от 18 януари 1990 г. остава повече като исторически символ, отколкото като завършен акт на правосъдие – символ на трудния и противоречив преход на България от еднопартийна система към демокрация.
