Трифон Зарезан (или Трифоновден) е християнски и фолклорен празник в чест на свети Трифон, мъченик от средата на III век. Един от популярните празници в традиционния български празничен календар, Трифон Зарезан е известен и с различни други наименования: Ден на лозаря (в секуларистичен контекст), Свети Трифон, Зарезановден, Трифон Зарезоя (в Поморавието), Трифон Чипия (Котленско), Трифон Пияница (Охридско, Тетевенско). Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е свързан със смяната на сезоните от зима към пролет. В традиционния български фолклор празникът Трифон Зарезан е свързан преди всичко с лозарството.[1] Той е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетната ѝ резитба
Повечето християнски църкви, включително Българската православна църква,[2] възприела Новоюлианския календар от 1968 г. нататък, отбелязват Трифоновден на 1 февруари по Григорианския календар, но онези от съвременните църкви, които се придържат към Юлианския календар за богослужебни цели, го празнуват на 14 февруари по Григорианския календар. Като останка от тази практика, на тази дата продължава често да се отбелязва в България и светският празник на лозарите. Имен ден е за хората с име Трифон и производните или сходно звучащи имена, като Трифона, Трифко, Трифо, Трифул, Трифа, Трифка, Труфка, Трифула, Тричко, Тричо, Тричка, Траян, Траяна, Фуне, Фунчо, Радка, Рачо.Трифоновден е смятан за празник и на винарите, соколарите, градинарите, бъчварите и кръчмарите, а самият Свети Трифон традиционно е считан и за техен покровител, а в старата църковна иконография, като патрон на лозарите, светецът понякога е изобразяван с косер (вид сърп) в ръка Във фолклорната традиция Трифон Зарезан е първият от поредица последователни празници, наричани Трифунци – Трифоновден (1 февруари)
