САБ обяви номинациите за Наградата „ИКАР“ 2026

Анета Сотирова ще бъде удостоена с „ИКАР“ 2026 за изключителен принос към българския театър, доц. Мария Диманова – с отличието за чест и достойнство, проф. Боньо Лунгов получава приза за педагогическа дейност. Това съобщиха от Съюза на артистите в България, който връчва годишните Национални награди за сценични изкуства „ИКАР“ от 1974 г. първо в 12 категории, а днес вече в 23, които отразяват развитието и многообразието на сценичните изкуства у нас.
Мотото на тазгодишната церемония – „Да обичаш на инат“, е вдъхновено от 80-годишнината от рождението на Николай Волев. Софийският театрален салон, който ще се проведе за 21-ви път като съвместна инициатива на Съюза на артистите и Столичната община, ще отбележи редица знакови годишнини. Наградите традиционно ще бъдат връчени на 27 март – Световния ден на театъра, а всички номинирани спектакли ще бъдат представени в рамките на ХХI издание на Софийския театрален салон.
Номинации за наградата за дебют получават: Александър Кендеров за Лев във „Велика“ от Т. Макнамара, реж. Стайко Мурджев, МГТ „Зад канала“ и за Джонатан Харкър в „Дракула“ от Б. Стокър, реж. Ст. Мурджев, ДТ „Никола Вапцаров“ – Благоевград; Паола Маравиля за Аглая Ивановна в „Лицето на ближния“ по „Идиот“ от Ф. Достоевски (Програма „Изгонването на бесовете“), реж. Маргарита Младенова, ТР „Сфумато“ и за Поетът и Любимата във „Влюбеният дирижабъл“ по стихове и спомени от и за Иван Методиев, Добромир Тонев, Миряна Башева и Гриша Трифонов, композиция Александър Секулов, реж. Диана Добрева, ДТ „Николай Масалитинов“ – Пловдив; Петар Андреев за Мат в „Зимата на червените фенери“ от Адам Рап, реж. Крис Шарков, ДКТ „Васил Друмев“ – Шумен; Хенри Ескелинен за Оскар Кокошка в „Алма Малер“ по мотиви от романа на Сашо Димоски, реж. Деян Пройковски, ДТ „Стоян Бъчваров“, ТМПЦ – Варна; Николай Йорданов за режисурата на „Илюзията“ от П. Корней, ДТ „Адриана Будевска“ – Бургас.
За водеща мъжка роля са номинирани: Йордан Ръсин за Кралят в „Обикновено чудо“ от Е. Шварц, реж. Бюрхан Керим, Театър „Възраждане“; Пламен Димов за Леоне в „Глембаеви“ от М. Кърлежа, реж. Ивица Булян, НТ „Иван Вазов“; Тодор Дърлянов за Вернер Хофман в „Берлин, Берлин“ от Ж. Сиблерас и П. Одекьор, реж. Стоян Радев, ДТ „Н. Масалитинов“ – Пловдив.
В категорията „Водеща женска роля“ са номинирани: Радина Думанян за Ема Келер в „Берлин, Берлин“; Станка Калчева за Патриша Хайсмит в „Швейцария“ от Дж. Мъри-Смит, реж. Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“; Стефка Янорова за Силвия в „Слон в стаята“ – автор и реж. Елена Телбис, Театър 199 „Валентин Стойчев“ и Олга в „Три сестри“ по А. Чехов, реж. Валерия Вълчева, АРТ Къща.
Поддържаща мъжка роля: Веселин Мезеклиев за Бащата в „Последна стъпка“ – автор и реж. Йордан Славейков, НТ „Иван Вазов“; Константин Еленков за Поетът и Следовател Неделчев във „Влюбеният дирижабъл“; Пламен Великов за Тузенбах в „Три сестри“.
Поддържаща женска роля: Ана Пападопулу за Tea Ралева в „Хеда Габлер“ от Х. Ибсен, реж. Тимофей Кулябин, НТ „Иван Вазов“; Вяра Табакова за Майката в „Последна стъпка“; Ирини Жамбонас за Ксантипа в „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, реж. Съни Сънински, Театър 199 „Валентин Стойчев“.
Номинации за режисура: Боян Крачолов за „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ от Т. Стопард, НТ „Иван Вазов“; Стоян Радев за „Берлин, Берлин“; Стайко Мурджев за „Велика“.
Сценография и костюмография: Борис Далчев, Михаела Добрева за „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“; Ванина Цандева (сценография), Мария Колева (костюми) за „Влюбеният дирижабъл“; Никол Трендафилова за „Обикновено чудо“.
Майсторско техническо осъществяване: „Влюбеният дирижабъл“; „Хеда Габлер“; „Алма Малер“.
Авторска музика: Антони Дончев за „Деветдесет“; Сашко Костов и Явор Карагитлиев за „Влюбеният дирижабъл“; Петър Дундаков за „Дракула“.
Драматургичен текст: „Код Жълто“ от Теодора Маркова; „Последна стъпка“ от Йордан Славейков; „Слон в стаята“ от Елена Телбис.
Критически текст: „Българският театър 1856-2026. Репертоарни политики. Постановъчни практики“ от Камелия Николова, изд. Институт за изследване на изкуствата – БАН; Сдружение „АНТРАКТ“, 2025; „Власт, суверенитет и режисура“ от Явор Гърдев, изд. „Жанет 45“, 2025; „Тишината като действие (Театрални измерения и практики)“ от Стилиян Петров, изд. „Факел“, 2025.
Постижение в кукленото изкуство: Александър Йорданов за режисурата на „Малката Баба Яга“ от Ем. Маленова, МТ „Николай Бинев“; Ана-Мария Лалова за Дракончето в „Дракончето с теменужени очи“ по Г. Прокоп, реж. Веселин Бойдев, Столичен куклен театър; Димитър Иванов-Мич за Жабата/Мъж в „Дивите лебеди“ от Х.К. Андерсен, реж. Анна-Валерия Гостанян, МТ „Николай Бинев“.
Куклен спектакъл: „В лунната стая“ от В. Петров, реж. Елица Петкова, Общински куклен театър – Благоевград; „Голямата шапка“ по мотиви от японската народна приказка, реж. Елица Матева, ДКТ – Стара Загора; „Феята Ванилия“ по „Феята от захарницата“ на К. Антонова, реж. София Трейман, МТ „Николай Бинев“.
Съвременен танц и пърформанс: Ива Свещарова и Вили Прагер за „Тела на властта“, продукция на „Брейн стор проджект“, РЦСИ „Топлоцентрала“; Стефания Георгиева за „Верижна реакция“, продукция на „Атом театър“, РЦСИ „Топлоцентрала“; Теодора Попова за „Happy Together – Unhappy Together“, продукция на ТС „ENSO“ и „Artitude“, РЦСИ „Топлоцентрала“.
Дублаж/Озвучаване: При жените – Нина Гавазова за Ниляй в „Шербет от боровинки“; Петя Абаджиева за Хала в „Тези, които ще умрат“; Яница Васлинкова за Рейчъл Морган във „В леглото на врага“. При мъжете – Виктор Танев за Паисий в „Св. Паисий от Фараса“; Ивайло Велчев за Лисицата Ник Уайлд в „Зоотрополис 2“; Светломир Радев за Масимо в „Мафията убива само през лятото“.
Наградата за вариететно изкуство се присъжда на Йордан Димитров Янев-Зайн за приноса му в областта на вариететното изкуство. Отличието за атракционно и сценично изкуство получава Веселин Маринов за популяризирането на българската музикална култура. За съвременна българска музика са номинирани: Весела Морова, Васил Желев, Валентин Василев.
Отличието за цирково изкуство се присъжда на Ненчо Илчев за принос в развитието и популяризирането на илюзионното изкуство и за създаването на Музея на магията.
Наградата на АКТ-УНИМА за значим принос в развитието на българското куклено изкуство ще бъде връчена на проф. Дойчина Синигерска.