Изписани са планини от книги за Йосиф Сталин. Някои го възприемат като кървав тиранин, други – като строител на империя, управлявал с желязна ръка. Почти винаги обаче образът на страховития „баща на народите“ замъглява истинския човек. А в действителност, в младостта си, бъдещият съветски лидер преживява толкова силна любов, последвана от пълно отчаяние, че по време на погребението на съпругата си буквално скача след ковчега ѝ в гроба.
- Първата любов и знатната перачка
Екатерина Сванидзе, или Като, както я наричали с обич у дома, била дъщеря на обеднял грузински благородник. По времето, когато се запознала със Сталин, тя работела като шивачка и перачка – далеч не бляскава позиция за произхода ѝ. С бъдещия ѝ съпруг я запознал нейният брат, който навремето учил заедно с Йосиф в Тифлиската духовна семинария.
Седемгодишната разлика във възрастта (Сталин бил по-възрастният) не се оказала пречка. Двамата вдигат сватба през 1906 г., почти веднага след запознанството си. Година по-късно, през 1907 г., на бял свят идва и синът им Яков. Изглеждало, че това е началото на една красива семейна история. Тя обаче продължила едва 16 месеца.
- Смърт от коремен тиф и скок в гроба
Малко след раждането Екатерина се разболява тежко от тиф – коварна болест, която по онова време безпощадно коси хората. Лекарите се оказват безсилни. Като Сванидзе издъхва, когато синът ѝ не е навършил и годинка.
Според спомените на роднини, Сталин бил невероятно привързан към съпругата си. В книгата си „Младият Сталин“ историкът Саймън Себаг-Монтефиоре описва един мъчителен, но силно показателен детайл: на погребението, когато започнали да спускат ковчега в изкопаната земя, Йосиф не издържал на мъката. Той се хвърлил към гроба и буквално трябвало да бъде издърпан обратно насила, тъй като оказвал яростна съпротива.
Това не било просто евтина театралност. За един млад революционер, свикнал с постоянна опасност и риск, загубата на единствения му близък и чист човек се превърнала в огромен шок. Шок, от който му отнело много време да се възстанови.
- Синът, на когото не беше простено
След смъртта на Като, малкият Яков е изпратен да живее при баба си в Грузия. Сталин рядко посещава сина си и отношенията им така и не стават топли. Години по-късно, когато Яков е заловен от германците през 1941 г., Сталин категорично отказва да го размени за пленения фелдмаршал Паулус. Историците и до днес спорят дали диктаторът наистина е вярвал, че синът му е предател (въпреки липсата на доказателства), или просто е действал според строгия си принцип, че „войниците не се разменят за маршали“. Яков умира в концентрационния лагер Заксенхаузен през 1943 г. Според официалната версия – хвърляйки се върху оградата с високо напрежение.
Между другото, пряката мъжка линия на Сталин не прекъсва дотук: Яков оставя след себе си син на име Евгений.
- Грузински Казанова?
След загубата на Като, Сталин не остава сам завинаги. Животът му скоро се променя драстично: следва втора съпруга (Надежда Алилуева), дългогодишна афера с Роза Каганович (сестра на негов приближен съратник) и десетки слухове за мимолетни увлечения. Съвременниците му дори подхвърляли под сурдинка епитета „грузинският Казанова“.
Но първата любов си остава специална. И съдейки по онзи разтърсващ епизод със скока в гроба, Като Сванидзе е успяла да докосне нещо дълбоко в душата му. Нещо, което никой никога повече не вижда зад дебелите и студени стени на Кремъл.
