Изложбата „Веселин Стайков (1906-1970) – живопис, графика, рисунки“, която може да се разгледа в Софийската градска художествена галерия до 19 юли, е по повод 120-годишнината от рождението на Веселин Стайков. Тя не е просто ретроспективен поглед, а изследователски опит да се разгърне творческият процес на един от големите майстори на българското графично изкуство. Въпреки че завършва живопис в класа на проф. Цено Тодоров, художникът остава запленен завинаги от графичното изкуство. Силно влияние му оказва проф. Васил Захариев, чиито часове в академията са първият му досег с графичните техники. Избрал графиката, но търсещ в живописта цвета и мазката, през целия си живот той ще продължава да живописва.
Експозицията предлага различен прочит на неговото огромно художествено наследство, включващо рисунки, гравюри на дърво, литографии, офорти и маслени платна. На база на тематичния подход пред посетителя са показани над 150 творби, сред които знаковите за художника цикли – „Мелник“, „Созопол“, „Карланово“, „София“, както и впечатленията от пътуванията до Прага, Париж, Италия и Китай.
Специално място в тематичния му кръг заемат темата „Гора“, както и трудовата тема: от „Каменари“ – от „Поправка на лодки“ и „Каменари“, през „Жътвари“ до „Тютюнонизачки“, тя не е просто социален ангажимент, а дълбоко вникване в ритъма на ежедневието и въздействащото пластическо присъствие на човешката фигура. В рамките на пет десетилетия – от 30-те до 70-те години на ХХ век, авторът се завръща към едни и същи мотиви, превеждайки ги на различни пластически езици. Нов и ключов акцент в експозицията е и представянето на приложната работа на художника, включваща марки и проекти, както и техните графични вариации.
Изложбата дава възможност на публиката да проследи как един ескиз се превръща в живописно платно, а по-късно се трансформира в прецизна гравюра на дърво, литография или суха игла. Тази „повтаряемост“ не е репликиране, а изследване на границите на материала. Живописните творби, съпоставени с графични листове от същия период и с близки гледни точки, разкриват Стайков като художник, за когото цветът и линията са равностойни инструменти за изграждане на пространство.
Проектът се реализира от СГХГ в партньорство с Държавна агенция „Архиви“.
В изложбата участват произведения и архивни материали от: Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“, Националната галерия, Семеен архив „Веселин Стайков“, Министерството на транспорта и съобщенията, Художествената галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Съюза на българските художници, Националната художествена академия, Архива на Флорентинската академия по изящни изкуства, Музея на щампи и рисунки, Национални музеи в Берлин – Фондация за пруско културно наследство.
Куратори на изложбата са д-р Станислава Николова, Ана Топалова, дизайн – Надежда Олег Ляхова.
