рез 1525 г. в малко селце в графство Кент, Англия, обикновената домашна прислужница Елизабет Бартън се разболява тежко. В делириума си тя започва да рецитира пасажи от Библията, да получава необичайни видения и да изрича религиозни пророчества. Мълвата за нейните откровения бързо се разпространява, а хиляди хора се стичат, за да видят младата жена, обявена за „истинска визионерка“, пише ВВС.
След като се възстановява, Бартън постъпва в манастир в Кентърбъри и бързо придобива огромно влияние в цяла Англия. Висши духовници, благородници и дори самият крал Хенри VIII започват да се консултират с нея. Нейните пророчества обаче бързо придобиват опасен политически характер.
- Визионерка в ерата на английската Реформация
Възходът на Бартън, станала известна като „Светата дева от Кент“ или „Монахинята от Кент“, съвпада с навлизането на протестантските идеи в страната и конфликта на Католическата църква с Рим. За консервативните католици тя се превръща в духовен щит срещу промените.
С нея се срещат влиятелни фигури като архиепископа на Кентърбъри, кардинал Уолси и лорд-канцлера сър Томас Мор. Въпреки че Мор първоначално признава нейната добродетелност, той я предупреждава никога да не се намесва в личните отношения на монарха.
Желанието на Хенри VIII да анулира брака си с Катерина Арагонска и да се ожени за Анна Болейн обаче директно противоречи на католическата доктрина. Бартън заема твърда позиция в защита на кралицата и изпраща писма дори до папа Климент с предупреждения за божия гняв.
- Дръзкото предизвикателство срещу монарха
Пророчествата на Бартън стават все по-крайни. Тя публично заявява, че е получила откровение от Бога, че ако Хенри се ожени за Анна Болейн, той няма да остане на власт и ще умре до броени месеци.
Според Закона за държавната измяна от 1351 г., предричането на смъртта на краля се е считало за най-тежкото престъпление. Опитала се да тушира напрежението, кралската двойка прави опити да спечели благосклонността на монахинята, като ѝ предлага висши позиции, но Бартън категорично отказва.
Когато предреченият срок изтича, а Хенри VIII остава жив и на трона, срещу Бартън започва репресия. По нареждане на главния министър Томас Кромуел тя е затворена в Лондонската кула, където след тежки разпити признава, че виденията ѝ са били измислени. Историците и до днес спорят дали самопризнанията не са били изтръгнати чрез изтезания.
- Ужасяващият край на „Монахинята от Кент“
На 20 април 1534 г. 28-годишната Елизабет Бартън и шестима от нейните най-близки поддръжници са екзекутирани чрез обесване и обезглавяване на бесилката в Тайбърн.
Отсечената ѝ глава е поставена на пика на южната порта на Лондонския мост като зловещо предупреждение за всеки, който дръзне да оспори властта на краля. Бартън остава единствената жена в историята на Англия, чиято глава е била изложена по този начин.
След екзекуцията ѝ Кромуел нарежда пълно унищожение на всички нейни хроники, книги и записки, заличавайки почти изцяло писмените следи за живота ѝ. Въпреки това историците днес преосмислят нейната роля — не като обикновена марионетка в ръцете на църквата, а като една от малкото жени от народа, дръзнали да дадат глас на общественото недоволство срещу кралския авторитаризъм.
