На 23 август се навършват 139 години от рождението на Петър Караминчев /23 август 1887 г. – 13 юни 1943 г./. Завършва Търновската гимназия и право и социални науки в Женева, Швейцария. От 1911 г. живее в Русе, където е адвокат. Член на Българската социалдемократическа партия (тесни социалисти) и по-късно – на Комунистическата партия. Секретар на Окръжния комитет на БКП. През 1925 г. е арестуван и осъден на 15 години затвор, но след амнистия през 1932 г. е освободен. През 1943 г. е интерниран в концентранционния лагер „Кръсто поле“. След провала на Червенската бойна група е убит като е хвърлен от 3-я етаж на сградата на Обществената безопасност в Русе.
ЗАВОД „ПЕТЪР КАРАМИНЧЕВ“ – РУСЕ. КОГАТО ОТ ЕДИН ЗАВОД НЕ ОСТАНА ДОРИ СГРАДА
В Русе има едно място, на което днес трудно бихте разбрали, че някога е стоял голям промишлен завод.
На булевард „Липник“ се намирал завод „Петър Караминчев“ – предприятие с история, започнала още през 1928 г. Тогава е създадена фабриката за каучукови изделия „Етернит“, от която по-късно се развива „Петър Караминчев“.
През 60-те години предприятието променя основно производствения си профил и започва да произвежда изделия на основата на пластифициран поливинилхлорид, полиуретани и мека блокова полиуретанова пяна.
А какво точно е излизало от завода?
Запазена рекламна публикация от времето показва впечатляващ списък: подови настилки „Рувитекс“ и „Рувилит“, подови плочи „Дунапал“, гофрирани плоскости, каширани с дунапрен платове, изкуствени кожи, меко фолио, мушами за маса, материали за акумулаторни сепаратори и други изделия.
Тоест това не е бил просто „заводът за балатум“, както често се помни днес.
Производството е било доста по-разнообразно.
След промените предприятието преминава през приватизация и преструктуриране. Производствената дейност постепенно се свива. През 2004 г. дружеството прекратява старите производства и преминава към търговска дейност.
През 2005 г. за известно време целият завод е нает от друга фирма, която възстановява производство на мушами, промазан текстил и каландрови изделия и назначава около 80 души. Това обаче се оказва краткотрайно.
През 2008 г. започва демонтажът на завода на булевард „Липник“.
Теренът е около 40 декара.
Халетата започват да изчезват.
Машините изчезват.
След тях изчезват и сградите.
През 2011 г. вече се съобщава за опити да се разграбват останали части от бившия завод, а през 2012 г. местната преса описва сградата като изоставена.
Днес старият завод вече го няма.
На неговото място постепенно се променя целият пейзаж. През 2021 г. започва подготовка на терена за ритейл парк, а през 2026 г. вече има ново инвестиционно предложение за магазини и други обекти върху терена на бившия завод.
И тук идва интересната част.
Името „Петър Караминчев“ все още съществува.
Дружеството продължава да работи, но вече на площадка в Източната промишлена зона на Русе и с различен профил. Днес там основната дейност е свързана със складово стопанство за дизелово гориво и биодизел.
Така от стария завод на „Липник“ остава нещо много характерно за „Изчезналата България“: името е останало, но мястото, което хората помнят, вече го няма.
А може би най-интересното ще бъде да чуем именно хората, които са работили там.
Работили ли сте в „Петър Караминчев“?
Какво произвеждахте?
Как изглеждаше заводът отвътре?
Имате ли снимки от него, преди да бъде разрушен?
Покажете ги. Нека видим завода такъв, какъвто вече никога няма да можем да го видим на живо.
Източник: Фейсбук страница „Изчезналата България“
