Въздвижение на Светия кръст Господен, Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен или по-популярното Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника.
Посветен е на откриването от Света Елена, майката на император Константин I Велики, на мястото на Голгота и на 3 заровени там кръста, от които единият – т.нар. Истински кръст, т.е. този на който, според Евангелията, е разпънат Исус Христос (вер. 33 г.), и на последвалото му показване на народа и запазване в специално съграден за това храм. Освен това по този повод традиционно се напомнят и събитията, около възцаряването на Константин, като единствен император на Римската империя и свързаните с това християнски предания, относно неговото покръстване (особено – за виденията му преди Битката на Милвийския мост), както и около пленяването на кръста (ок. 614 г.) от персите и по-късното му възвръщане от византийския император Ираклий (ок.628 г.)
Празнува се от Българската православна църква на 14 септември, според Новоюланския календар, което е едно от поклоненията на Кръста Господен, които се правят 4 пъти в годината на следните дати по Григорианския календар: на този ден и – преди това – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък и на 1 август.[1]
Денят е имен ден за хора с имена, като: Кръстьо, Кръстин, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана/Канна, Кънчо и Кристин. Също така е и професионален празник на огнеборците и чакръкчиите.На Кръстовден кръстът на всеки християнски храм (при православните християни) се изнася в средата му, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът (равно кръгло място, където се е вършеело в миналото с диканя; гумно). Поднася се трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните го даряват с варива и зеленчуци, а най-вече – с жито от новата реколта. На трапезата има само постни храни. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, „говеее се за кръста“ и не се хапва нищо червено (действително или по наименование), като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, бяло грозде. Най-възрастната жена в домакинството опича кръсташка (кръстова пита) – обреден хляб, украсен с орнамент изобразяващ кръст. За празника се раздават и пресни пити, наричани за случая „житна жертва“, с цел умилостивяване на стихиите (силите на природата или свръхестествените сили, които се предполага, че ги контролират) и постигане на берекет/икономическо благополучие от стопанина.
