Имам удоволствието да наблюдавам развитието на художничката през последните близо 10 години. Присъствала съм на голяма част от нейните изложби и в този смисъл се чувствам много съпричастна към етапите от нейното духовно и творческо пътуване.
Всяка нейна изложба, през своята специфична светлина, ни дава ключ към класическите похвати, които тя овладява.
Една изложба след 20 години активност обаче вече е нещо много повече. Тази изложба, която заявява силно присъствие и претенция за монументалност, се възприема като легитимация – легитимация на един вече разпознаваем творец. Творец, който очертава свой път извън съвременната конюнктура.
Днес ще акцентираме върху младостта. Очевидната младост на художничката контрастира с нейната изключително динамична творческа биография. Тази биография започва в Нов български университет, където Криста Кирова завършва визуални изкуства в магистърския клас на професор Николай Майсторов – един от най-ярките представители на неоекспресионизма.
Експресионизмът тогава започва да се проявява не толкова като стил, а като философия, като позиция, като отношение към реалността. Защото Криста Кирова има една много по-деликатна чувствителност. Тя пречупва през призмата на своята сетивност тези влияния, запазвайки най-важното от експресионизма – че душата на художника е по-важна от реалността.
И така, водещата тема не е външната материална видимост, а реакцията на художника – това, което той извежда от себе си като чувствителност. Затова я определям като деликатен, силен и изключително динамичен художник, който пренася разговора с материалността отвъд привидното, в сферата на духовното.
Криста Кирова защити великолепна дисертация, в която изследва експресивната реакция в живописта на XX век. Изцяло в полето на постмодернизма, в което тя се идентифицира, водейки диалог с изкуството на миналото, тя реагира на пластическите завоевания на модернизма.
Когато разгледаме нейните картини, веднага забелязваме пристрастността ѝ към тежката, енергично моделирана веществена форма, изваяна от вътрешна енергия. Цветът, положен в плътни петна, напомня за завоеванията на фовизма. Деформираната маска, която се превръща в един от най-активните елементи на нейната живопис, идва от експресивната линия на големите майстори, заложили на израза на чувствителността.
Всички тези елементи Криста Кирова успява да сплави в една изключително личностна иконография – един странен, тих свят, възможен единствено през логиката на художника.
Тя се обръща към вечните теми на изкуството – визионерски пейзажи, образът на човека в неговата среда, тихата красота на вещите, на плодовете и цветята – но при нея всеки елемент може да се превърне в повод за живописно откровение.
Винаги, когато гледам живописта на Криста, ме удивлява един феномен. Днес, когато говорим толкова много за изтласкването на фигуративността и за деконструирането на образа в съвременното изкуство, продължават да съществуват художници, които настояват на съзерцанието.
В нейните картини разказът е изместен в удълженото време, което с мощна гравитационна сила ни привлича към центъра на тези странно тихи и в същото време толкова вглъбени творби. Там, където завършва материалното, започва духовният диалог – и външен, и вътрешен, и диалог с нас.
Нейните пластически експерименти се разпростират на широка територия, тя непрекъснато надгражда над вече постигнатото и никога не остава на едно място.
Всяка нейна изложба затвърждава нашето доверие и ни обещава, че Криста Кирова далеч не е изчерпала потенциала на своя прекрасен път – потенциал, за който мисля, че дори самата тя все още не си дава пълна сметка.
Затова искам да ѝ пожелая да бъде все така вдъхновена и вдъхновяваща за всички нас, които обичаме да я следим. На тази изложба – успех, в очакване на бъдещите открития на това толкова лично и толкова универсално изкуство.
изготвено от Емил Дриндолов – Арт мениджър
