Милка Христова получи посмъртно званието „Почетен гражданин на София“, отличието беше връчено на нейния син Георги Христов
София има нужда от управление със сърце и въображение. Това каза Иван Таков, председател на БСП – София и на групата на социалистите в СОС по повод 17-септември – Деня на София. „Хилядолетната история прави нашата столица един от най-старите градове в Европа. И ни задължава днес да го пазим, да се грижим за него, да го развиваме. Да работим мъдро, за да се чувстваме всички софиянци достойни и горди граждани на европейска столица, каза той. – Нека в днешния празничен ден да си пожелаем градът ни да пребъде! Нека любовта към нашия дом да ни води към мъдри решения за столицата. Нека децата на София да растат безгрижно и щастливо, техните родители да разполагат с добри условия за работа и възможност за реализация в града ни, а възрастните хора да водят достоен и спокоен живот!“.
Председателят на БСП – София отбеляза, че всички тези пожелания може да бъдат постигнати с отговорност и политическо въображение. „Политическото въображение е концепция, а не технология. То е способността да си представиш града различен от начина, по който изглежда днес. Да излезеш извън рамките, които приемаме за даденост, обясни той. – Политическото въображение е определена представа за София, то е философия за града. Това е политически избор, избор за това какъв град искаме да имаме след 10, 20, 30 години“.
По време на тържествената сесия днес посмъртно беше връчено званието „Почетен гражданин на София“ на Милка Христова. Тя беше три мандата общински съветник от БСП и заместник-председател на СОС. Столичният общински съвет я удостои с най-високото отличие по предложение на групата на Местна коалиция „БСП за България“, а нейният син Георги Христов го получи.
„Милка беше отличен адвокат, беше пример с професионализма, с компетентността и отговорността си, беше забележителен човек…, каза Иван Таков. – Никак не ни беше трудно да съберем необходимите мотиви, за да подкрепим нашето предложение, както изисква Наредбата. Направеното от Милка за София е толкова много, че няма как да бъде събрано само в няколко страници. А та не обичаше да го показва. С типичната си скромност подминаваше благодарностите и поздравленията и продължаваше към следващата задача. Много добре съзнаваше тежестта на отговорността, която носеше и често обичаше да казва: „На София са нужни стратегии, а не дребнотемие“. Милка беше наша опора. И много липсва…“.
