В дните, седмиците, месеците и годините преди скално-ледена маса с площ около два квадратни километра да се откъсне от планината Лангтанг Лирунг и да се срине към дъното на долината в непалския окръг Расува, в Хималаите, климатичните промени постепенно създават условия склонът да загуби устойчивостта си. Последвалият мощен поток от вода и отломки отнема живота на повече от 1300 души, а още 5000 са обявени за изчезнали.
Това е заключението на международна група изследователи, извършили бърз анализ на бедствието за World Weather Attribution, инициатива, която изследва доколко климатичните промени влияят върху конкретни екстремни метеорологични събития.
За малки държави като Непал подобни изследвания са особено важни. Те дават научни доказателства, с които страните могат да обосноват необходимостта от средства, за да се справят с последиците от все по-топлия климат.
На 31 август министерствата на финансите и на околната среда на Непал изпращат съвместно писмо до Фонда на ООН за реагиране при загуби и щети, създаден през 2022 г. в подкрепа на държави, засегнати от климатичната криза. Непал изчислява, че възстановяването след бедствието в Расува ще струва 4,8 млрд. долара, повече от 11% от брутния вътрешен продукт на страната. Правителството иска 20 млн. долара, максималната сума, която една държава може да заяви от фонда, за спешното възстановяване и подготовката за бъдещи бедствия. Искането е представено не като молба за помощ, а като въпрос на климатична справедливост. Външният министър на Непал заявява, че страната е платила „най-високата цена за глобална криза, която не е създала“.
Според изследването температурите на въздуха в района са се повишили с 2°C, значително над средното глобално затопляне. Това е довело до размразяване на вечната замръзналост (прермафроста), която споява напуканите скални маси, до изтъняване и отстъпване на ледниците, подпиращи склоновете, както и до валежи от дъжд на височини, където в миналото е валял само сняг. Дъждовната вода и водата от топящия се лед са проникнали дълбоко в скалните пукнатини и са намалили тяхната устойчивост.
© Prabin Ranabhat/AFP, Getty Images
„Стигнахме до заключението, че склонът е бил геоложки уязвим“, казва на пресконференция Валтер Имерзеел, планински хидролог от Университета в Утрехт, Нидерландия, и съавтор на изследването. „Но нестабилността му е била допълнително засилена от отстъпването на ледника и размразяването на вечната замръзналост, както и от необичайно голямото количество вода от топенето и изключително високите температури в периода непосредствено преди срутването.“
Това затопляне е причинено от парниковите газове, отделяни вследствие на човешката дейност. Бедствието в Расува е „още един предупредителен сигнал“, заключава докладът. Климатичните промени преобразяват високопланинските райони на планетата и създават условия за поредица от взаимно усилващи се природни опасности.
Андрю Пършинг, климатолог и главен програмен директор на Climate Central, друга организация, занимаваща се с подобни климатични анализи, сравнява влиянието на променящия се климат върху бедствието в Расува с все по-честите и тежки горски пожари в западната част на САЩ.
И в двата случая „климатът предварително накланя везните в полза на събитието“, казва той. „Той прави тези места много по-нестабилни и много по-опасни.“
Авторите на изследването отбелязват, че системата за предупреждение при наводнения в Непал не е могла да се справи със скоростта и огромния обем на потока, връхлетял долината.
„Събития от такъв мащаб надхвърлят възможностите за адаптация“, пишат учените. Според тях международната подкрепа за възстановяване и реконструкция на засегнатите общности вече е неизбежна част от отговора на климатичните промени.
Непал е отговорен за по-малко от 0,1% от годишните глобални емисии на парникови газове, но усеща последиците от тях пряко, посочва Басанта Радж Адхикари, директор на Центъра за изследване на бедствията към Инженерния институт на Университета „Трибхуван“ в Непал. Именно защото страната има толкова малък принос към емисиите, които са допринесли за условията, довели до бедствието, непалските власти смятат, че не би трябвало сами да поемат цялата цена на възстановяването.
Учените в Непал от години знаят колко уязвима е страната към повишаването на температурите. Там редовно се случват внезапни наводнения при изпускане или разрушаване на ледникови езера, явления, които науката също свързва с климатичните промени.
„Разполагаме с всички доказателства“, казва Адхикари. „Затова, разбира се, се нуждаем от компенсации и от средства, с които да се борим с климатичните промени, независимо дали говорим за ограничаване на последиците или за адаптация.“
Възстановяването ще включва изграждането наново на инфраструктура, сред която пътища и водноелектрически централи, както и преместването и възстановяването на цели населени места. За да не се повтори бедствие с подобни мащаби, Непал иска да създаде и нови системи за наблюдение, които да откриват и проследяват нестабилни скални склонове и ледници и да предупреждават навреме общностите надолу по течението.
От 2022 г. насам богатите държави са обещали общо 822 млн. долара за Фонда на ООН за загуби и щети. Междувременно 119 страни са поискали подкрепа на обща стойност 2,8 млрд. долара.
Първоначалните предложения за бъдещия фонд го разглеждат като своеобразна глобална застраховка: държавите да внасят средства според дела си в глобалните емисии. Идеята обаче предизвиква остри спорове. Големи държави с високи емисии в Европейския съюз и САЩ отказват да приемат юридическа отговорност за щети в други страни, причинени от техните емисии на парникови газове. В крайна сметка е създаден сегашният доброволен фонд, изграден изрично върху принципа на международното сътрудничество.
Този компромис обаче оставя правителства и общности, допринесли съвсем малко за климатичните промени, да търсят начин сами да покрият огромна част от цената на последиците. Средствата във фонда на ООН са далеч под онова, от което Непал се нуждае.
Докато засегнатите от климатичните промени търсят обезщетения, през последните години съдилищата в САЩ и Европа разглеждат все повече климатични дела. Научни изследвания, като неотдавнашния доклад на World Weather Attribution, вече се използват, за да се проследи връзката между емисиите на конкретни замърсители и настъпили щети.
През 2023 г. окръг Мълтнома в Орегон завежда дело срещу повече от десет петролни компании за ролята им в смъртоносната гореща вълна, обхванала северозападната част на тихоокеанското крайбрежие на САЩ през 2021 г. Климатичните анализи показват, че подобно събитие би било „практически невъзможно“ без климатичните промени. В световен мащаб са заведени 3600 подобни дела в 62 юрисдикции и пред 28 международни съдилища. Досега нито един ищец не е спечелил дело, с което да бъде установена отговорност за подобни климатични щети.
В същото време учените стават все по-точни и по-бързи в определянето дали и в каква степен климатичните промени са повлияли върху конкретно бедствие. С помощта на климатични модели днес те могат категорично да установят, че определена гореща вълна не би настъпила без причиненото от човека затопляне, а след това да проследят какъв принос към това затопляне имат конкретни източници на емисии.
Извън Европа и Северна Америка обаче подобни анализи са много по-трудни, тъй като в тези региони често липсват продължителни и надеждни серии от данни. Задачата се усложнява още повече при бедствия като това в Расува, при които една природна опасност задейства следваща.
„При подобни събития причинно-следствените връзки могат да станат много неясни“, казва Пършинг.
За срутването вероятно са допринесли както съществуващите отдавна слабости в скалния масив и климатичните фактори, така и възможните остатъчни последици от земетресението в Горкха през 2015 г. Учените не разполагат с измервания на температурите под повърхността, данни за налягането на водата в скалните пукнатини и друга ключова информация, необходима, за да се определи точно какъв е приносът на климатичните промени. Според хидролога Имерзеел подобно изчисление би било „почти невъзможно“.
Въпреки това учените смятат, че бедствието в Непал носи ясните белези на бързо затопляща се планета. А това означава, че в бъдеще рискът от внезапни и разрушителни събития в планинските райони ще нараства.
„Климатът в Хималаите се променя и това не засяга само непалците, които живеят високо в планината. Повече от два милиарда души живеят надолу по течението и всички тези места стават все по-уязвими със зачестяването на подобни събития“, казва Адхикари.
„Изправени сме пред екзистенциална заплаха заради климатичните промени. Трябва да спасим цивилизацията си във високопланинските райони на Азия.“
