Поезията може да създава светове, в които границата между време и пространство изчезва, а талантливият сръбски поет Ненад Шапоня успява да стигне до тях, превръщайки ги в чувствени представи. Прозренията му разрушават контурите на осезаемото и сътворяват мост за копнежите по красивите неща. В стихосбирката „Психология на гравитацията“ (издателство „БОГИАННА“, 2026) тези послания са императивни, защото разрушават конформизма и озаряват с матова светлина видения, провокирани от вътрешното зрение на мисълта. По такъв начин поетът успява в същото свое тяло да се движи през десетилетията с чувствата, които изпитва петгодишно дете, задавайки си въпроса кому принадлежи протяжността на битието. Преминаването в несъществуващи светове отчуждава детайлите на присъствието и разкодира енигмата на чуваемостта, в която:
…Светлите очи търсят мътни очи.
Поразителните очи търсят невидими очи.
Невидимите очи търсят решителни очи…
Поезията на Ненад Шапоня притежава предимството да буди истинността в самите нас, отделяйки ни от всекидневните заблуди на сетивното. Тя достига и до екзистенциалното признание, че външни сили биха могли да преобразуват реалността в илюзия; повежда ни там, където губим способността да напуснем собственото си убежище.
В стиховете си този поет гради не крепости, а пътища към другия; разказва ни за опитите си да ходи по вода така, както е ходил Иисус, но в разсъжденията си за нея достига до йерархията на нейни състояния. Защото тя може да бъде и гореща сълза, и непробиваем лед.
Одухотворяването на мислещата материя за Нена Шапоня е целенасочен процес, действена форма и жизнена позиция:
Толкова сме близо,
че трябва да сме
напълно далеч,
ако искаме да не изгорим
във видимия свят.
Близостта невинаги носи увереност. Отстоянието от другия не означава отчуждение – то е разграничаване от другостта, а душата продължава да бъде съвсем предвидима в своята неуловимост.
Нишка по нишка
това, което съм,
се отдалечава от мен
и става достатъчно далеч
от най-близката близост…
„Психология на гравитацията“ е концептуална книга. Тя е модерна и необичайна. Нейните стихотворни конструкции разширяват познанията ни за границите на разума, за протяжността на вселената и за словесните тайнописи. Уверен съм, че българските читатели ще се докоснат до свят, в който въображението стопява границите на алиенацията.
