В края на живота си художникът ослепява и прави опит за самоубийство
Великият Пол Гоген открива страстта си към рисуването късно – на около 35 години. Тогава за пръв път хваща четка и платно. Зарязва буржоазното си битие и престижната професия на Борсата, която му носи доста пари и се отдава на страстта си към рисуването, което го обрича на мизерия, заедно с цялото му семейство. Не след дълго осъществява мечтата на приятеля си Ван Гог и отива да живее в Таити – в търсене на един необвързан с условности свят. Търсенето на абсолютна свобода, приобщаването към племената на острова, следването на диви обичаи и вярвания, правят от някогашния буржоа напълно нов човек.
На острова Гоген има почти постоянно вдъхновение и там рисува най-добрите си картини. Гоген води изключително скандален, противоречив и интересен живот. Обикаля света, лута се в търсене на щастието. На 46 години, през 1894-та, Гоген окончателно решава да се установи в Таити, ясно съзнавайки, че се намира в последния етап от своето дълго околосветско пътешествие и в края на живота си.
Подобно на много творци от края на XIX век и той се увлича по източния мистицизъм и търси вдъхновение в други култури. Иска да избяга от европейската цивилизация и „всичко изкуствено и конвенционално“. Затова рязко се завръща в родната Франция и то за кратко.
През 1895 г. след тежко пътуване, продължило около 60 дни, изтощеният психически и физически Пол Гоген пристига в Папеете.
Гоген е със счупена кост, бори се с блатната треска, глада, последствията от алкохолизма. Прекарва в болница повечето време. Но художникът добива сила, вдъхновен от новата си любов – 14-годишната Пауура, която го утешава и му позира за картините, както и предишните му партньорки. В края на 1896 г. Пауура ражда първото си дете, което умира малко след това. На 19 април 1898 се ражда синът му Емил.
През 1897 г. Гоген се сблъсква с нова поредица от нещастия, едно от които е смъртта на болната му от туберкулоза дъщеря Ален. Въпреки това през същата година създава известната си картина Vairumati.
Освен стреса, счупената му кост се възпалява дотолкова, че той не е в състояние да се придвижва самостоятелно. Ослепява вследствие на конюнктивит, което го депресира допълнително и го принуждава да направи творческата пауза, която трае близо половин година.
След няколко сърдечни удара Гоген започва да мисли за самоубийството като възможен изход, усамотява се и не контактува с туземците и в продължение на месец рисува една от най-значителната си картина: „Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?“ Скоро след като е готов с картината Гоген решава да сложи край на мъките си като изпива арсен, който обаче повръща и това го спасява. Вместо да се посвети отново на изкуството, приема пост в службата за социална дейност в Папеете, като същевременно се изявява и като политически журналист.
На края на живота си Гоген отново е в търсене на ново начало. Но влиза в тежък конфликт с католическия епископ, заради начина си на живот, заради което през 1903 г. получава присъда от 500 франка глоба и три месеца затвор. Художникът умира от сифилис на 8 май 1903 г. и е погребан в Хива Оа на Маркизките острови, Френска Полинезия.
„Аз съм велик художник и го знам, защото е така. Преживял съм много… Моят творчески център се намира в мозъка, а не някъде другаде. Аз съм силен, защото никой не ме отклони от пътя, който сам си избрах, и оставам верен на онова, което е в мен.“
Пол Гоген
Валерия КАЛЧЕВА-Автор