Част от крепостната стена в Созопол трябва да бъде съборена. Тя попадала в частен имот и пречела на ползването му. Археологическият обект скривал гледката към морето на собственика на заведение. Това стана ясно от решението на Районния съд в Бургас отпреди няколко дни. То е по повод иск на И.М. по Закона за собствеността, който казва, че „собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право“. Според него зидът, който трябва да се премахне, е с височина 4 метра и дебелина 1,80 метра и заема около 6,5 кв. метра от терена.
Съдия Калин Кунчев е преценил, че крепостната стена смущава ползването на имота по предназначение, и е наредил на общината да я разруши. Стената е по югоизточната граница на имота и е с площ от 132 кв. м. Освен това според ищеца има влязло в сила решение на Административния съд в Бургас от май 2014 г., с което е отменено разрешението за строеж на стената в тази част, и това я прави незаконна.
Зидът е част от Архитектурно-историческия комплекс „Южна крепостна стена и кула“ в старата част на Созопол. Консервацията и реставрацията продължиха 17 години и бяха финансирани от ЕС. Проектът кандидатства за награда на Европейския съюз за културно наследство „Европа Ностра“ за забележителна дейност в областта на консервацията, реставрирането и изследването на исторически обекти в Европа и света. Строежът обаче е от около 10 години.
Позицията на община Созопол е, че всяко частично премахване ще увреди архитектурно-строителния паметник. На друго мнение е вещото лице по делото, според което няма видими следи от съществуващ старинен архитектурен паметник – крепостна стена. Според него тя не представлява възстановка на основи от стена от Античността или Средновековието чрез надграждане.
В съдебното решение не е посочено дали въпросната част ще бъде разрушена до основи, за да се открие цялостна панорама пред собственика на заведението, или пък ще бъдат отстранени само вторичните интервенции по градежа.
Община Созопол е осъдена да плати и съдебните разноски на ищеца в размер на 1550 лева. Решението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано в двуседмичен срок.
