Заветът на Георги Раковски е актуален, той е жив. Научната посока, която той е задал е валидна. Ние сме големи негови длъжници през XXI в.
Това каза в интервю за БГНЕС историкът и заместник-кмет на София доц. д-р Тодор Чобанов по повод 200-годишнината от рождението на българския революционер и възрожденец.
Столична община е активен участник в Националния инициативен комитет, който организира тазгодишните чествания. Освен с венци и цветя, паметта на Георги Раковски ще бъде почетена и с голяма научна конференция, домакин на която ще бъде Военна академия в столицата, носеща неговото име. Организирани са различни състезания за ученици, както и голям конкурс за есе, посветен на бележития българин.
„С болка трябва да кажа, че за съжаление, по различни причини, ние много малко знаем за Георги Раковски. Говоря за обществото като цяло. Сред историците той има култов статус, защото се явява една от най-важните личности в българската история. След Паисий, който издига знамето на българското пробуждане, архитектът и Патриархът на българските национално-освободителни революционни борби, човекът с най-големия принос в XIX век, буквално учителят на Левски и Васил Априлов, е именно Георги Сава Раковски“, разказа доц. Чобанов.
Според историка причина за частичната забрава и изтласкването му от паметта ни са различни обстоятелства, сред които и факта, че Георги Раковски е безкомпромисен защитник на българския интерес, заради което той често е критикувал Руската империя.
„Ние имаме дълг да го върнем на полагаемото му се място и да припомним огромните му заслуги“, смята заместник-кметът на София.
Той очерта и някои основни черти от личността на бележития българин:
„Има различни предания и легенди, че неговите корени са в болярските родове от българското Средновековие, които са принудени, след падането на Търново, да избягат от Старопрестолния град и да намерят нови места. Неговото име Съби Попович, това го знаят малцина. Името Георги го взема в чест на своя чичо – Георги Мамарчев, също много видна фигура в национално-освободителните борби“.
Според него Георги Раковски е личност без аналог в историческото време, в което живее. Дори неговите най-успешни ученици, които сочим за наследници на делото му, трудно могат да бъдат сравнени с Раковски като лични качества, смята историкът. Той е изключително образован, завършва няколко различни престижни висши училища, припомня той.
Раковски е полиглот, владеещ цял набор от различни езици – от османотурски, сръбски, гръцки до различни екзотични езици като персийски и арабски. Считан за родоначалник на българската етнология. Дял на знанието, допринесъл много за пробуждането на българския народ.
„Раковски е изключителен учен, макар и работейки в категориите на все още несъществуваща институционална рамка. По онова време, колкото и да е трудно сега да си го представим, се прави индивидуално, еднолично, чрез лични усилия. Няма институции, няма къде човек да чете. Неговите усилия като автор на такива съчинения са изключително трудно. Той е дал много силен тласък на изучаването на българската традиция и фолклора“, разказа още доц. Тодор Чобанов.
„Има правилна позиция по образователните въпроси. Васил Априлов, например, в младежките си години се гърчее, което е нещо обичайно за българския елит в онази епоха, по простата причина, че гръцките училища са добри и предоставят едно силно класическо образование. Благодарение на Раковски, Васил Априлов тръгва по пътя на българското самоосъзнаване и не случайно става основател на първото българско класно училище в България. Можем да кажем, че влиянието, което Раковски му оказва, е ключово за неговите виждания и за резултатите от неговата дейност“, допълни още историкът.
Той припомни също, че именно Раковски е човекът, поставил борбата на българския народ на нова основа, прокарвайки идеята, че е нужно да има единна организация и единен център, който да координира усилията на дейците от всички краища на българското землище. Нормално за онези години е репресиран, прекарва известно време в затвора, а после и в странство. Създава няколко организации, които имат за цел да доведат борбата за национално освобождение до успешен завършек със собствени средства. Малко хора знаят обаче, че благодарение на него се ражда и идеята за българския трибагреник.
„В една от неговите организации – Тайното общество, има знаме, което може да се счита за пряк предшественик на българското знаме, каквото го познаваме днес“, разкри доц. Чобанов.
Георги Раковски е и един от идеолозите на църковното дело и независимостта на Екзархията. Има също и заслуги в изкуството, тъй като се изявява като писател, публицист, журналист, поет. „Трудно е в наши дни да си представим такава ренесансова личност, съчетала в себе си разнородни таланти“, смята историкът, който е категоричен: „Раковски е един от най-надарените българи на всички времена“.
В неговата легия се утвърждава и Васил Левски, един от най-ярките представители на следващото поколение национални водачи. Георги Раковски е твърд привърженик на тезата, че България трябва да защитава преди всичко своя интерес, а не да се поставя в услуга на съседни държави или империи. /БГНЕС
