На 27 декември православната църква почита паметта на първия християнски мъченик – свети първомъченик и архидякон Стефан. Това е третият ден на Коледа и последният църковен празник за годината.
Св. архидякон Стефан е създател на първата християнска общност. Той бил известен като ревностен последовател на вярата и разпространител на Божието слово. Юдеите, които се надявали след разпването на Исус неговото слово да умре, били притеснени от влиянието на дякона Стефан сред хората. Те го изправили пред Синедриона, обявили го за измамник и го убили с камъни. Единствената, която се молела за него, била св. Богородица.
Денят е един от най-популярните празници в България. Името Стефан носят близо 50 хил. души. Празнуват също Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня.
В народната традиция един от основните обичаи, свързани със Стефановден, е ладуването. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче, пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини. Най-често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.
