На 12 април 1961 г. на борда на космическия кораб „Восток“ съветският летец Юрий Алексеевич Гагарин извършва една обиколка на Земята и става първият човек в историята, полетял в космоса.
Тези 108 минути слагат началото на пилотираната космонавтика. Четири години по-рано на 4 октомври 1957 г. е поставено началото на практическото усвояване на космоса със старта на първия изкуствен спътник на Земята в Съветския съюз.
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. д-р инж. Георги Желев, директор на Института за космически изследвания и технологии на БАН:
50 години България е космическа държава
“Действително през 1972 г. България започва да се изявява в космическите изследвания и да заявява своето място в Космоса.
В момента се опитваме да държим нивото на България, която тя е заемала в космическите изследвания. Само през 2021 г. в рамките на Института са изпълнявани над 70 проекта по различни линии, свързани основно с Европейската космическа агенция като партньор. В националните програми с различно сътрудничество на колеги от различни държави.
България има участие в споразумението по Плана за европейските коопериращи държави (PECS) на Европейската космическа агенция.
От утвърдените в рамките на 6-7 години 37 проекта, Институтът е участвал, спечелил и работил по 13, 14. Това показва какво е мястото на българската науката и на нашия институт.
Проблемът, който ни намекват от Европейската космическа агенция, е точно връзката наука и бизнес. Този проблем съществува в България. Имаме малко бизнес партньори и няма индустрия, която да застанат зад нас. Бизнес партньори имаме донякъде, бизнесът започва да се ориентира в тази посока, но космическата индустрия в България е слаба.
Ако българската наука и българската бизнес индустрия започнат малко по-активно да работят заедно има шанс малко да се ускори преминаването по стъпките нагоре като асоциирани партньори, а впоследствие и като пълноправни партньори на Европейската космическа агенция.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
