Емил Наумов

Емил Георгиев Наумов (на френскиÉmile Naoumoff; на английскиEmile Naoumoff) е български музикант – пианисткомпозитор, музикален педагог. Френски възпитаник.

Емил Наумов е роден в София на 20 февруари 1962 г. в семейството на интелектуалци с интереси към музиката. Дядо му е известният художник Владимир Наумов (1897 – 1947), а баба му Свобода е преподавател по солфеж. Баща му Георги Наумов е известен професор рентгенолог, свирил на обойцигулка и акордеон, автор на музикални школи по акордеон. Музикалните заложби на детето проличават на 5-годишна възраст. Родителите му го насочват към неговата първа учителка по пиано Лиляна Панайотова. Импровизаторските му способности правят силно впечатление на композитора Парашкев Хаджиев и музикалния педагог Константин Станкович. По техен съвет неговият баща взема решение да представи детето за прослушване на известната френска музикална педагожка Надя Буланже.[1] Тя е силно впечатлена и на осемгодишна възраст през 1970 г. Наумов става последния неин ученик наравно със 17-20-годишни студенти в Американската консерватория във Фонтенбло.[2] Буланже се изказва ласкаво за него: „Той е подаръкът на моята старост“. Учи композиция при нея до смъртта ѝ през 1979. Работата с Буланже му осигурява възможността да се запознае и работи с известни музиканти на 20 век като Клифорд КързънИгор МаркевичРоберт и Габи КазадесюНикита МагаловЖан ФрансеЛенард БърнстейнСолима СтравинскиАрам ХачатурянЙехуди МенухинСвятослав Рихтер и др.[2][3]

Първият му публичен рецитал в чужбина е на 8 години в зала „Пиемонтеза“ в Рим[4]. В самостоятелната програма на Наумов са включени БетовенЙохан Себастиан БахШуманВладигеровРоселини и негови собствени композиции.

Първият му концерт за пиано и струнен оркестър е композиран през 1971 на 9-годишна възраст. Световната премиера е осъществена в авторско изпълнение в парижката зала „Полиняк“ през 1972 г. под диригентската палка на Йехуди Менухин. Оттогава започва и активната концертна и композиторска дейност на Емил Наумов по световните сцени – БерлинАмстердамХагаМюнхенЩутгарт, без да прекъсва обучението си.

Учи пиано през 1971 – 1978 г. в Американската консерватория във Фонтенбло при Габи КазадезюКлифорд КързънНикита Магалов и дирижиране при Игор Маркевич. Завършва Висшата национална музикална консерватория в Париж (1985) и Екол нормал дьо мюзик (1987) в класа по дирижиране на Пиер Дерво.[3] Професор по композиция и камерна музика в Американската консерватория във Фонтенбло, професор по пиано в Парижката висша национална консерватория. Oт 1998 г. е редовен професор по пиано и музикален анализ в Университета Индиана в Блумингтънщата ИндианаСАЩ.[3] През 1981 г. на 19-годишна възраст влиза в списъка „Стоте композитори на века“ на музикалния издател Шот, Майнц, Германия като най-младия композитор за времето си и издава композициите му (над 40).[4] В плакат на издателството с портрети на най-големите композитори на 20 век Емил Наумов е в компанията на Игор СтравинскиСергей ПрокофиевБенджамин Бритън. Развива успешна кариера на пианист с международно признание. Работил е с музиканти като Жан ФрансеЛенард БърнстейнЙехуди МенухинМстислав Ростропович. След смъртта на Надя Буланже Емил поема обучението на някои от нейните класове по време на летните сесии на Американската консерватория във Фонтенбло, на която тя е била съоснователка през 1921 г. Като солиращ пианист Емил Наумов прави изключителни изпълнения на концерта от Едвард Григ с филхармонията на Лос Анжелис в зала „Холивуд Боул“, както и изпълнение на версията му за пиано и оркестър на „Картини от една изложба“ на Модест Мусоргски с Националния симфоничен оркестър в Кенеди центърВашингтон, под диригентската палка на Ростропович.

Репутацията на Наумов като виртуоз на пианото датира от 1984 г. когато замества внезапно заболял пианист, изпълнявайки първия концерт за пиано на Чайковски в Монте Карло.

Канен е като солист на оркестри като филхармониите на Лос Анджелис, БерлинВиена, Сан Франциско, Вашингтон, Москва, оркестърът на Радио Франс, Камерата Берн, NHK. Работи с диригенти като Ленард Бърнстейн, Игор МаркевичЛеонар Сладкин, Мстислав Ростропович, Елиаху Инбал и др. Сътрудничи си с музиканти като Жан-Пиер РампалДжерард СузейЙо-Йо МаГари ХофманОливие ШарлиеПатрис ФонтанаросаРегис ПаскуеФилип ГрафинФилип БернолтДжерард ГусеДжейн ФерандисДоминик де ВиленкуртFine Arts Quartet. Участвал е в музикални фестивали като семинарите на Йехуди Менухин „Приятели на камерната музика“ в Сан Франциско, майсторски класове в Сантандер, Академичен фестивал във Вербие, резиденциите на консерваторията в Барселона ESMUSIC.

През 1996 г. в памет на Надя Буланже основава и става пръв артистичен директор на Международната лятна академия за музика в Chateau de Rangiport в Гарженвил, Франция. Целта на академията е да открива и развива млади таланти от цял свят. Води майсторски класове по пиано в Япония, Франция, САЩИспания.[5] Изнася рецитали и концерти в Европа, САЩ, АзияЮжна Америка.

В България изнася концерти през 1974/1975 със Софийската филхармония в концертна зала „България“, когато свири своя първи концерт за пиано и първи концерт за пиано от Моцарт под палката на Иван Маринов и на 28 декември 2005 в НДК, изпълнявайки първия концерт за пиано и оркестър на Чайковски с оркестъра на БНР, дирижиран от Росен Миланов.[4] Поддържа свой видео канал с импровизации за пиано в YouTube.[6] От брака си с американската фаготистка Катрин Маркезе има син Владимир и дъщеря Надя.

Творчество

Автор е на над 60 опуса. По-важните от тях са:[3][7]

Музикално-сценични
Камерна музика
За флейта и пиано
  • Малка сюита
  • 3 детски пиеси (1984)
За фагот и пиано
За пиано
  • „Музика за двама“ за 2 пиана (1976)
  • „Светът в музиката на едно дете“ (1979)
  • 12 пиеси (1980)
  • Соната (1981)
  • „Безизходица“ (1981)
  • Сюита „Върху името на Бах“ (1986)
  • прелюда; 13 анекдота (1991)
  • Рапсодия (1995)
  • Валс за Надя“ ­ пиано на четири ръце (1997)
  • Рефлексии (1998)
  • 3 химнопедии (1999)
Вокална музика
За орган
  • Фантазия (1987)
Хорова музика
  • „Свещен концерт“ за пиано и смесен хор по латински текстове (2000)
Хорово-оркестрова
За симфоничен оркестър
  • Симфониета-концертанте „Картините на моя дядо“ (1973)
  • Симфонична поема „България 1300“ (1976)
  • Капричио „Уловени мигове“ (1978)
Концерти за пиано
За цигулка и симфоничен оркестър
  • Концерт за цигулка „В памет на Надя Буланже“ (1988)
  • Триптих

Дискография

Всичките му произведения са издадени на над 43 самостоятелни CD от музикални издателства по цял свят.

Има над 52 CD като пианист от издателства като Wego-SchottOrfeoNaxosGega New и др. Между основните записи на Наумов преобладава френска музика:

Награди

  • 1980 г. Mузикалното издателство „Шот“ обявява Емил Наумов за най-младия композитор и тиражира композициите му (40) по цял свят.
  • 1994 г. Oбявен за музикант на годината на Франция.
  • 1994 г. Носител на медала на Париж.
  • 1994 г. Две награди за композиция на френската академия за изящно изкуство.
  • 1996 г. Удостоен с медал „Иван Вазов“.[3][4]

Библиография

  • Паспорт от един любознателен музикант. София: НБКМ, 1997, 46 стр.

Източници

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *