На Левски
В света на вехтите завети
Аз чувам младия ти глас:
Да създаваме комитети
от всички нас
за всички нас,
че свободата е по-нужда
от хляб и слънце в този век –
не за обалга и за служба –
за правото да си човек.
За свободата имаш право
да сменяш своето лице.
За свободата нямаш право
да сменяш своето сърце!
Ти беше винаги различен
и винаги един и същ.
Ти се раздаваше на всички,
на себе си –
нито веднъж.
Аз виждам младото ти тяло
как,
окачено да умре,
се люшва в нас като махало
и няма никога да спре.
Недялко Йорданов
