Автор: Чавдар Ангелов
Лабиринт от суша и скали
Изключително богат на живот
Почти на 2000 км. край Североизточното крайбрежие на Австралия се простира ивица от острови, рифове, скали с обща площ около 300 000 кв. км. Това е Големият бариерен риф, създаден от корали. Този лабиринт от суша и скали е изключително богат на животинско поселение. Никъде няма такова разнообразие на видове морски костенурки. Над 240 вида птици са избрали Големия бариерен риф за място за гнездуване. Тук се срещат няколко вида делфини и китове и един от най-редките морски бозайници – дюгонът. Наред с това могат да се открият около 500 вида риби и 4000 молюски.
Всичко това обещавало немалко изгоди. И още от миналия век тук започнал да процъфтява промишления улов на различни видове животни, включително и промишлен рибилов. На един от островите задимял завод, приготвящ консерви от костенурково месо.
В съседните австралийски щати Куинсленд и Нови Южен Уелс растели градове. Милионите им жители ежегодно почивали в туристическите хотели, построени по бреговете срещу рифа и на тези негови острови, които били по – големи. Всичко това било прекрасно, но безконтролната експлоатация започнала да води до забележително опустошаване на природата.
През 1975 г. под натиска на обществеността най – после бил обявен за създаден Националният парк Големият бариерен риф. Това е най – крупният в света морски национален парк.
Стигнало се до проблема как по възможност най – добре да се удовлетворят различните, в повечето случаи противоречиви интереси. Част от парка станала зона за общо ползване, където били забранени само добивът на полезни изкопаеми, промишленият риболов и ловът с акваланги. Наистина, в особено “нежния” ъгъл на тази зона, освен това не се допускат и големи морски съдове.
Паркът се счита за туристическа зона, където спортният улов на риба не се забранява, но не по всички начини. А останлите видове за отдих – на кой както му е угодно.
За учените в парка специално е “брониран” остров Уан – Три, където отдавна съществува научно – изследователска станция. А остров Рек и околните му рифове се пазят най – строго – тук се развъждат редките морски костенурки таласохелис карета и никой не трябва да им пречи. Подобен забранителен режим има и рифът Лъвелин – неговата характерна лагуна е оставена като еталон за сравняване с другите коралови постройки, на които човешката деятелност продължава да оказва своето влияние.
Зрението на кучето
Установено е, че кучето няма цветно зрение. То вижда заобикалящия го свят в черно -бяло. Опитите да бъде научено кучето да различава цветен квадрат сред множество бели, сиви и черни квадрати са останали безуспешни. А, известно е, че кучето лесно се поддава на дресиране. То може да бъде научено да различава кръгове от квадрати. След по -продължителна тренировка кучето дори може да забележи разликата между кръг и елипса. Извънредно силно е развито у кучето чувството на движението на предметите. То долавя и най- слабото движение на ръцете, каквото не може да бъде забелязано от човешкото око. Значително по – слабо е развито у кучето бинокулярното зрение, т. е. способността да вижда предметите с двете си очи едновременно. Затова то по-трудно определя обема на предметите и разстоянието до тях. Кучето изобщо е “близкогледо”- то вижда на разстояние не по -далече от 600 метра поради особеностите на неговите очи.
С какво очите на кучето се различават от очите на човека? Защо кучето не може да различава цветовете? Основната причина се крие в строежа на ретината на окото. И при човека, и при кучето ретината образува полусфера и се състои от многобройни рецепторни светлочувствителни клетки, които се наричат “пръчици” и “колбички” поради особената им форма. Според изчисленията в човешкото око има около 125 милиона “пръчици” и 6,5 милиона “колбички”. Тези светлочувствителни клетки се намират в задния слой на ретината и за да достигне да тях, светлината трябва да премине през няколко слоя нервни клетки. В средната област на ретината се намира участъкът на най-голяма зрителна острота, наречен “жълто петно”.
Именно там е съсредоточена основната маса на светлочувствителните “колбички”, предназначени за дневно зрение, съответно за цветно зрение. Установени са три типа “колбички”, които реагират съответно на синия, зеления и червения цвят. Освен човека цветно зрение имат само маймуните. При другите бозайници то е или в зачатъчна форма, или съвсем липсва. Зрението на кучето силно се различава от зрението на човека. Животното е произлязло от нощните хищници, а както е известно, ретината на очите им се състои предимно от “пръчици”. Тази особеност на прадедите си е наследило кучето.
