Топенето на леда влияе на въртенето на планетата
Усещането, че дните стават по-дълги, изглежда се потвърждава от ново проучване, което свързва изменението на климата с финото удължаване на 24-часовия ден. Въпреки че ефектът е изключително малък, тази тенденция се развива със скорост, невиждана през последните 3,6 милиона години, съобщава Business Today.
В продължение на поколения продължителността на един ден на Земята се е смятала за една от малкото константи на човешкия живот: 24 часа, нито минута повече или по-малко.
Според скорошно проучване на учени от Виенския университет и ETH Zurich, въртенето на Земята постепенно се забавя, тъй като глобалното затопляне топи ледниците и полярните ледени покривки. Въпреки че ефектът е минимален – от порядъка на милисекунди – изследователският екип отбелязва, че тази тенденция се проявява със скорост, невиждана от 3,6 милиона години.
Причината се крие в основен закон на физиката. С повишаването на температурите, които топят огромни количества лед в Гренландия, Антарктида и планинските ледници, водата, която преди е била концентрирана на полюсите, тече към океаните и се разпределя по-близо до екватора. Това преразпределение на масата променя начина, по който планетата се върти.
Учените често сравняват това явление с фигурист: когато той протяга ръце, въртенето му се забавя. Земята се държи по подобен начин – когато масата се измества далеч от оста си, въртенето ѝ става малко по-бавно, като по този начин се удължава продължителността на деня.
Дните стават все по-дълги.
Увеличението е твърде малко, за да бъде забележимо за хората. Изследователите изчисляват, че продължителността на деня в момента се увеличава с около 1,33 милисекунди на век поради изменението на климата. Макар че това може да изглежда незначително, те посочват, че количеството маса, за което става въпрос, е огромно.
Професор Бенедикт Соя, един от авторите на изследването, отбеляза, че подобна промяна изисква преместването на около 1000 гигатона лед и вода от полярните региони към океаните.
За да добият представа за мащаба на явлението, изследователите сравнили енергията, необходима за тази промяна, с тази на земетресение с магнитуд 9 – не по отношение на разрушителната му сила, а по отношение на планетарните сили, необходими за промяна на въртенето на Земята.
Какво разкрива геоложката история на Земята?
За да проучат дали подобни бързи промени са се случвали и в миналото, учените се задълбочиха в геоложката история на Земята. Те анализираха вкаменени останки от малки морски организми, известни като бентосни фораминифери. Техният химичен състав, запазен в черупките им, съдържа улики за древните морски нива и поведението на ледниците. Комбинирайки тези данни със съвременни климатични данни и модели на машинно обучение, изследователите реконструираха промените в въртенето на Земята през последните 3,6 милиона години.
Тяхното заключение е, че настоящото забавяне, причинено от изменението на климата, се откроява в геоложките данни. Изследователите са идентифицирали само един подобен период, преди около два милиона години, когато широко разпространеното топене на ледниците също е повлияло на въртенето на Земята. Те обаче отбелязват, че настоящата тенденция е необичайна , тъй като до голяма степен се дължи на предизвиканото от човека глобално затопляне.
Няколко милисекунди може да изглеждат незначителни в ежедневието, но прецизното измерване на времето е от решаващо значение за съвременните технологии. Сателитните навигационни системи, GPS мрежите, телекомуникациите и космическите мисии разчитат на изключително прецизни измервания на времето и въртенето на Земята. Дори и най-малките промени могат да създадат предизвикателства в системи, които изискват точност от наносекундни стойности.
Учените отбелязват, че изменението на климата би могло в бъдеще да повлияе на продължителността на деня повече от някои физически фактори, които исторически са оформили въртенето на Земята, включително някои лунни влияния.
