Истинската история зад „Сиянието“: Хотелът, който вдъхнови кошмара на Стивън Кинг

Историята зад „Сиянието“ може да се окаже по-пластова, отколкото феновете си мислят.

Филмът на Стенли Кубрик от 1980 г., базиран на романа на Стивън Кинг от 1977 г., се счита за един от най-великите хорър филми на всички времена. В книгата и екранизацията семейство Торънс – Уенди, Джак и синът им Дани – се местят в изолиран планински хотел в Колорадо, за да се грижат за него през зимата.

Въпреки желанието си да започнат начисто, отношенията им се влошават, а страховитите видения на Дани сякаш се сбъдват, докато психиката на Джак постепенно се разпада.

Макар „Сиянието“ да не е базирано на реална история, Стивън Кинг неведнъж е разказвал как идеята му се е родила именно по време на престой в хотел „Стенли“ в Колорадо, пише PEOPLE.

Авторът споделя, че е сънувал кошмар, в който се преплитат неговите лични тревоги и отношения със семейството – и на сутринта вече имал основата за един от най-емблематичните си романи.

  • Какво представлява хотел „Стенли“

Хотел „Стенли“ отваря врати през 1909 г. в град Естес Парк, Колорадо – само на няколко мили от входа на Национален парк „Скалистите планини“. През следващите години той изиграва ключова роля в развитието на града, сочи официалният уебсайт на хотела.

Днес „Стенли“ не е просто място за тих отдих сред природата – той е и популярна дестинация за любителите на паранормалното, благодарение на репутацията си на „обитаван от духове“ хотел и връзката му със „Сиянието“.

Според Estes Park Trail-Gazette, всяка година курортът посреща над 400 000 посетители. Гостите могат да отседнат в стая 217 (в която Кинг е написал част от романа), да участват в специални турове, спиритически сеанси и магически представления, както и да посетят емблематичната атракция „Замръзналият мъртвец“.

Особено през октомври хотелът се превръща в любима сцена за сватби с призрачна тематика, съобщава The New York Times.

  • Обитава ли се хотел „Стенли“ от духове?

Легендите за призраци в „Стенли“ се разказват още преди Стивън Кинг да отседне там. Именно тези истории привличат телевизионни предавания като „Ловци на духове“, които разследват „най-обитаваното от духове място в Америка“.

Няма обаче призраци на близначки в сини рокли като във филма, но гостите често твърдят, че са преживели нещо свръхестествено. През 2016 г. турист на име Хенри Яу твърди, че е заснел призрачно присъствие на стълбите на хотела.

Стая 217 е смятана за най-обитаваната. През 1911 г. там избухва газова експлозия, която нанася сериозни щети и тежко ранява камериерката, по-късно възстановила се и останала на работа до края на живота си. Мнозина вярват, че нейният дух все още „прибира стаята“ на гостите.

Феновете могат да посетят и специално пресъздадения „Сияещ апартамент“ – реплика на стая 217 от романа (във филма това е стая 237). Там са възпроизведени всеки детайл – от шарката на килима до зелената вана. В апартамента има портрет на Кинг и една от оригиналните брадви, използвани от Джак Никълсън в прочутата сцена с банята.

Макар помещението да не се отдава под наем, то може да бъде разгледано по време на ежедневната обиколка „Сияещ тур“.

  • Вдъхновението зад „Сиянието“

„Сиянието“ не е базирано на реална история, но е вдъхновено от реално преживяване на Кинг и съпругата му Табита през 1974 г., когато двамата отсядат в „Стенли“.

По това време хотелът е на път да затвори за сезона, така че семейството се оказва единствените гости. Изолацията прави силно впечатление на писателя.

„Разхождайки се из коридорите му, си помислих, че това е идеалният – може би архетипният – фон за история за духове“, спомня си той на официалния си сайт.

Кинг разказва, че онази нощ е сънувал кошмар: малкият му син Джо тичал по коридорите, преследван от оживял пожарен маркуч.

„Станах, запалих цигара, седнах на стол и гледах през прозореца към Скалистите планини. Докато цигарата свърши, основите на книгата вече бяха запечатани в съзнанието ми“, спомня си той.

Кинг признава, че е вложил много от личния си опит и борбите си с алкохолизма и зависимостите в героя Джак Торънс.

„Писах много за алкохолизма в онези ранни години“, каза той в интервю за ABC Nightline през 2007 г. „Но нямах представа колко лично е всъщност.“

Той добавя: „Никога не съм отричал, че книгите ми имат връзка с живота ми. Понякога осъзнавам едва години по-късно, че съм описвал собствените си проблеми.“

Кинг се отказва от алкохола в края на 80-те години, след семейна интервенция, пише The Guardian.

  • Заснет ли е филмът в хотел „Стенли“?

Интересно е, че оригиналният филм на Кубрик не е заснет в „Стенли“. Екстериорът на хотел „Овърлук“ е сниман в „Тимбърлайн Лодж“ в Орегон, а интериорите са вдъхновени от хотел „Ахуани“ в Национален парк Йосемити и построени частично в студио в Англия.

Когато обаче Кинг преработва романа в минисериал през 1997 г., продукцията се снима именно в хотел „Стенли“. Режисьорът Мик Гарис споделя пред списание Rue Morgue, че първоначално снимките трябвало да са в Канада, но след като е видял хотела, настоял екипът да остане там.

„Казах: ‘Наистина ли трябва да отидем в Канада? Това е перфектното място – самото „Сияние“ оживява тук.’“

Любопитен факт е, че самият Кинг се появява в епизодична роля като ръководител на групата в минисериала.

Днес в „Стенли“ все още могат да се видят реквизити от продукцията, включително миниатюрна театрална къща, направена по модела на хотела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *